Ден след ден, от град на град вървял един странник. Него не го привличал блясъкът и шумът за разкош и богатства. Той все търсил домът, в който да намери топлина и покой.
И ето, мръквало се вече, когато пристигнал в малкото градче и взел да търси място, където да пренощува. Тръгнал по една широка улица, спрял пред един дом. Отвътре долитала весела музика, пред огромния прозорец се мяркали силуети на красиви жени, чувал се весел смях. Опитал се да отвори и влезе, но върху него се нахвърлили два огромни песа, озъбени и зли, и той побързал да се отдалечи.
Стигнал до друг дом, но когато влязъл, лъхнало го на спарен, неприятен застоял въздух, навсякъде било мръсно и неоправено. Стопанката, навъсена и разрошена, го стрелнала със студените си очи и сякаш го попитала: “Само ти ми липсваш сега!” и той побързал да си излезе.
Така стигнал до края на града и спрял пред малка портичка, пътеката от която водела към бяла, спретната къща, чийто прозорец светел. Странникът се решил и влязъл. Когато в пролетната вечер той вървял, отстрани на пътеката сякаш го поздравявали с росните си капчици цъфналите зюмбюли, лалета и нарциси. Наоколо ухаело на цъфнали люляци. Прозорецът бил открехнат и пролетния ветрец полюшвал бялото перденце. Вътре топлите лъчи на камината огрявали лицето на млада жена и нейното дете, които вечеряли. Наоколо всичко било чисто и подредено с много вкус. Това била самотна жена – вдовица, която живеела тук със своето сираче.
Решил се скитникът и похлопал на вратата. Тя пъргаво скочила, отворила и видяла, че на прага стои ТОЙ. Тогава погледите им се срещнали, нещо в гърдите му припарило и той разбрал, че това е ТЯ. Със силните си мъжки ръце прегърнал жената, а тя свила белите си ръце на шията му – толкова отдавна го е чакала…
Малкият ѝ син се притиснал о дългата, прашна дреха на странника и усетил, че е много добър човек!
А навън луната, която видяла всичко това, се усмихнала и срамежливо се скрила зад един облак. Звездите замигали още по-ярко – небето, Космосът затаили дъх, времето спряло пред тази прекрасна картина! В този щастлив час ТОЙ и ТЯ били щастливи, защото най-после душите им намерили щастието в своя дом! Източник: slovo.bg
