Помнете, че самотата е като затворническа килия, която обаче би могла да се отвори само отвътре и ключът е във вас.
Самотата е тема, която често се засяга в психотерапевтичните срещи с клиенти. Усещането за самота понякога би могло да доведе до дълбоки съмнения по отношение смисъла на живота, води до депресивни епизоди, мъчителни усещания за отхвърляне и неуспех в живота.
Усещането за самота би могло да се преживява като нещо застрашаващо, но всъщност понякога тя е добър защитен фактор на психичното ни здраве. Във философския смисъл на самотата се гледа като на значима наша „способност“ – сами се раждаме, сами умираме, сами трябва да вземем най-важните решения в живота си, сами се справяме с намирането на смисъл на живот и т.н.
Всъщност само ние можем да свършим всички тези значими дела в живота си. Сами поемаме отговорност за тях. Често можем да бъдем истински в хармония със себе си, когато останем насаме със себе си. Осмислянето на този факт, би могъл да се превърне в мощен източник на ресурс за нас, стига да не стигаме до крайност. Истина е също така, че понякога благодарение на контактите ни с околните, достигаме до смисъл в собствения си живот, те ни помагат да преосмислим делата и съществуването си.
Къде е всъщност границата? Там където усещаме вътрешен дискомфорт и конфликт заради нашата самотност. Често обаче хората страдат от самотата, защото е общоприето схващането за това, че тя е нещо много страшно. Това е възможно дори да се случва на неосъзнато ниво. Навсякъде срещаме коментари, свързани със съжаление, тъга и драматизъм заради това, че някой е сам – живее сам, празнува сам, няма партньор до себе си. Често четем техники за преодоляване на самотата.
Истината е, че за всеки от нас понякога са благотворни периодите на самота и трябва да проявим себерефлективност, давайки си сметка за това, наистина ли точно в този момент това, че сме сами, ни тежи и ако да, каква е причината за това? Но да потърсим онази… дълбоката наша лична причина.
Понякога е трудно да се абстрахираме от обществено придадения драматизъм на самотата. Именно затова не бива да се втурваме и да „спасяваме“ някого от неговата самота, преди да сме наясно, той желае ли подобна помощ от нас. Понякога ние самите правим отчаяни опити да спасим сами себе си от самотата, търсейки непрестанно и безкритично, на всяка цена контакти с околните, без да осъзнаваме, че може би не ни се получава, просто защото в момента би следвало да бъдем сами. Вероятно в подобни ситуации по-ефективно би било ако потърсим смисъл в самотата си. Понякога ужасът, който изпитваме от представата ни за самота, би могъл да бъде много по-мъчителен от нея самата.
Ако вие сте човек, който не би могъл да остава сам, без да се почувства изоставен, то това само по себе си е тема за размисъл, а не самотата като факт от Вашия живот. Възможно е да се работи за Вашето личностно развитие, самочувствие, социални умения и/или модел за формиране на взаимоотношения с околните.
Когато дълго време оставате сами или самотата перманентно присъства в живота ви, на нея би могло да се погледне като на симптом, свързан с проблем. Затруднения в социализацията, трудности при проявата на доверие, страхове, социална тревожност, депресия – това могат да бъдат някои от проблемите, свързани със самотата. Тогава е важно да предприемете промяна, което понякога е много трудно да се случи. Същността на подобен проблем, се превръща в проблем и за това, хората да потърсят съдействие (от близки и/или специалисти). За да помолим за помощ, е необходимо отново да комуникираме с другите. Тази невъзможност сама по себе си създава още по-засилено чувство на напрежение и безсилие у хората, които страдат от самотата.
Помнете, че самотата е като затворническа килия, която обаче би могла да се отвори само отвътре и ключът е във вас. Нерядко се изисква много смелост, усилия и енергия за това, да потърсим този ключ и да намерим подходящия начин за неговото приложение. Това, което би могло да ви мотивира за действие е желанието за живот, различен от затворническия.
Ние хората сме създадени с умения и качества, които ни помагат да правим свой личен избор. Много важно за нас самите е да изберем живот с усещане за свобода и хармония – било то в самота или сред близки хора.
Какъв е вашият начин?
Автор: Анелиа Дудина
Източник: gnezdoto.net
Анелия Дудина е психолог, психодрама асистент и водещ на групи за личностно развитие, създател на Е-списание за психология „Посока“. Вижте още нейни статии и допълнителна информация за нея …
