Днес трябваше да си извадя скици за земеделски имоти. Оказа се, че в поземлената комисия работят с клиенти само в понеделник и четвъртък. Неизвестно е какво правят през останалото време, защото основната им задача е да обслужват клиентите. Не искам да занимавам почитаемата аудитория с безсмислието на така нареченото вадене на скици, което представлява принтиране на хартиен носител на това, което може да види всеки второкласник с компютъра си. Но освен да се принтират, скиците трябва и да се подпишат и подпечатат. Да се запишат в една съответна тетрадка и най-накрая с любезна усмивка да ти кажат:“Елате утре“. Ето това е тайната на бюрокрацията. Пак те връщат, но с усмивка и някак си ти става приятно, нищо че си изгубил цял един ден. Просто и на моите клиенти секретарката ще им каже „Елате утре“. Само че за разлика от държавния служител, който на края на месеца ще си получи заплатата, аз с това „Елате утре“ може никога да не получа нищо. И да фалирам. Щото и без това съм на ръба. Но какво тук значи някаква си фирма? Фалит и след фалита – нищо. Просто поредната група вкупом записала се за помощи в бюрото по труда. Ми кво от това? Ми нищо…
Ами помощите на съкратените? Те ще стигнат ли за всички?
Скица за земята – мисията е възможна!
