Историята на живота на тези двама души би изглеждала като притча, ако не беше истина. Днес никой не знае как съдбата е събрала загубилия зрението си мюсюлманин Мохамед и християнина Самир, който се е родил джудже и е бил покосен от паралич. До наши дни е стигнало само това, че и двамата са били сироти души и са живели под един покрив.
Всяка сутрин Мохамед качвал на гърба си своя хром приятел Самир и двамата тръгвали по улиците, за да припечелят някак, та да не пропаднат в този жесток свят.
Мохамед и Самир били не просто приятели, един за друг те били краката и очите си.
Казват, че когато джуджето Самир умряло, слепият мюсюлманин Мохамед тъй тъгувал за другаря си, че седмица по-късно сам, от мъка, си отишъл от земния свят.
Тази история е нагледен пример как хора от различни националности, вероизповедания и с различни възможности могат да намерят общ език и да си помагат.
„Няма никакви оправдания човек да не върши добри дела.“ В това са убедени слепият и безръкият, които посадили повече от 10 000 дървета…
Ех, ако всички имаха желание да го направят!
Превод от руски: Елена Дюлгерова
Източник: bgnow
