Трифон Митев – Корен (позия)

И в село никой не остана.

Освен последните гробове

на скъпи хора от рода.

От Горно Белево далече

минават бързи магистрали,

на кръст препасали света.

По тях животът ни повлече…

И търсим нови светове

в бетона хладен на града.

А там поникнала трева…

Една пътечка е останала

и сочи пътната врата…

Но някой ден ни заболява…

Повикан спомен в паметта

въпрос без отговор поставя –

дали в панелната стена

ще хване родовото семе

без оня корен във пръстта,

зарит във гроба на баща ми…

Из „Птици в нощта“