[ad id=“263680″]
“Самаряни” възниква като неформално обединение на група млади хора от град Стара Загора, които решават да помогнат на десетките деца на улицата в града. В края на октомври 1998 година те учредяват фондация, която през септември 2002 е преобразувана в сдружение с нестопанска цел за осъществяване на дейност в обществена полза.
За период от шестнадесет години (1998-2015) „Самаряни” е реализирала много проекти и инициативи с обществена значимост в подкрепа на уязвими групи деца и семейства. Дейността си сдружението обезпечава главно от чуждестранни и национални финансиращи организации. През 2004 година „Самаряни” получава лиценз за предоставяне на три основни пакета социални услуги на уязвими групи, в среда, близка до семейната.
[ad id=“225664″]
Името на сдружението е почерпено от една притча, записана в Библията. В нея се разказва за това как един човек бил нападнат от разбойници, ограбен, пребит до смърт и изоставен полумъртъв. Случайните минувачи, представители на различни социални прослойки, които минавали покрай нуждаещия се от спешна помощ човек, не помогнали с нищо, въпреки че се очаквало от тях да бъдат социално и морално ангажирани. Най-накрая, покрай загиващия човек се спрял един самарянин, който веднага се притекъл на помощ. Той моментално превързал раните на безпомощния човек, взел го със себе си, закарал го в гостилницата и платил всички разноски за лечението му.
[ad id=“263680″]
Преди да продължи пътя си, уверил гостилничаря, че ако разходите надхвърлят предплатеното, той ще покрие и тях по-късно.
Шокиращото в тази история е фактът, че самаряните били най-презряната социална прослойка в тогавашното общество. Никой не очаквал, че самарянин би постъпил толкова добродетелно и социално отговорно.
Затова названието „самарянин“ е станало нарицателно за човек, който според морала си е склонен да помага на другите, без да търси изгода.