ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Септември” брой 44, 1990 г.
По повод на публикуваното
ЖАДНА ЗА ВЛАСТ АМБИЦИЯ
Пиша Ви по повод публикациите „Спорът продължава” във в. „Септември”, „Открито писмо”, „Как се става хаджия” във в. „Южна поща”, които пряко засягат ръководството и колектива на „Дискови запаметяващи устройства”.
Подетата в тези публикации кампания цели да дискредитира не само ръководството на ДЗУ, но и цялата фирма у нас и в чужбина само за целите на предизборните борби. Безотговорно се цитират водещи западни фирми с цел да се прекъснат всякакви контакти със Запада и фирмата да изпадне в международна изолация.
Кой ще спечели, ако жертва на предизборната борба стане най-могъщата и най-печелившата фирма в страната? Фирмата, която осигури за 20 год. износ за над 8 млрд. лв. и печалба над 5 млрд. лв., която на 1 лв. основни фондове реализира над 1,30 лв. печалба, създаде 19 000 работни места, от които 8000 само за Стара Загора.
Ще спечели една нереализирана, жадна за власт амбиция на г.н Ж. Желев.
Във всички случаи ще загубят хилядите работещи в ДЗУ, градът, държавата.
Най-малко странно звучи твърдението на г-н Ж. Желев за неправилна стратегия и научно-техническа политика за една фирма, която успява вече 20 г. не само да поддържа водещата си позиция, но и да я разширява. Стратегията на тази фирма, която г-н Ж. Желев определя като неправилна, осигури позиция на безспорен лидер в производството на дискови запаметяващи устройства в страните от Източна Европа и СССР.
Спекулациите на г-н Ж. Желев по отношение на еднолични решения за стратегията на фирмата са безпочвени. Стратегията на ДЗУ е разработена от широк кръг водещи специалисти, обсъждана на технически съвети и приета от управителния съвет на фирмата. Последната разработка, в която г-н Ж. Желев взе активно участие, се разглежда двукратно на разширени заседания на управителния съвет през 1989 год. и бе приета.
Още по-странно изглеждат анализите на г-н Ж. Желев, ако прибавим и това, че той е от 9 години в системата на ДЗУ, ръководител е няколко проекта и нито един от тях не е станал пазарен продукт с реализирана печалба.
Това е напълно естествено, тъй като и според самия него оценката за ефективността за работата на специалиста е в броя и страниците на написаните от него програми, докладни записки и предложения, а не в реализираните на пазара продукти. Той е много горд, че е разработил три „национални програми”, но никъде не споменава, че само за реализацията на една от тях са необходими първоначални инвестиции за повече от 345 млн. долара, които държавата или някой друг трябва да му осигури, без да има план за връщането им.
Като директор на „Научно обезпечаване и внедряване” във фирмата г-н Желев имаше задължение да ръководи внедряването на всички разработки, но той ограничи с избраните от него приоритетни проекти, което създаваше и създава реални затруднения на фирмата. Господин Ж. Желев ревниво пазеше за себе си всяка информация, която ограничи броя на специалистите, занимаващи се с тази тематика. В тази връзка ръководството взе решение да му се отнеме монополът в тези разработки и да се включат и други колективи от развойните звена на фирмата, което г-н Ж. Желев на практика не прие и в „Открито писмо” нарича тези специалисти „новоизлюпени”, „некомпетентни”, „послушни”. Достоен пример за колегиалност! А тези така наречени некомпетентни, послушни специалисти за последните 20 години са допринесли 8 млрд. лв. ре4ализиран износ на държавата. Сега същите тези специалисти, които с право се сърдят, че са били пренебрегнати заради г-н Ж. Желев и неговата група, трябва да направят пазарен продукт от провалените от него проекти. Защо г-н Ж. Желев не отговори на зададения му на събрание на Клуба на специалистите към ДЗУ въпрос какво е направил за фирмата? Правилен е упрекът на специалистите от този клуб към ген.директор Ат. Атанасов, че бе фаворизирал Ж. Желев. Г-н Желев въпреки че е пътувал много в чужбина със самолет на „Балкан” изглежда, не знае, че със закупуването на самолетния билет, пътникът се застрахова. Всички работещи в ДЗУ се застраховат от фирмата от 1984 г. насам, въпреки че законът не задължава за това.
Сензационните данни, които г-н Ж. Желев изнася в „Открито писмо”, по повод валутни нарушения във фирмата, са безпочвени. Разпространяваните от него цифри представляват непрофесионален пропаганден шум, който обаче в международен аспект може да доведе до не3гативни последици за фирмата. Фирмата предостави на компетентните държавни органи информацията за валутно-финансовите си операции.
Поведението на г-н Ж. Желев прехвърля всякакви етични норми, когато става дума за обвиненията му към Кр. Янев, който според него е получавал по 8000 долара на тримесечие. ДЗУ разполага с категорични документи, доказващи пълната несъстоятелност на твърденията на г-н Ж. Желев.
Фирмата няма отношение към напускането на водещия финансовата ревизия Иван Пейковски от ДФК. ДЗУ държи час по-скоро финансовата ревизия да приключи, за което е създала необходимите условия и организация.
След декември 1990 г. г-н Ж. Желев писа много и различни докладни до управителния съвет и ръководството на фирмата. Въпреки някои абсурдни твърдения и искания, изложени в тях, както и необходимостта от много труд за анализ, бе създадена комисия от специалисти, която да ги проучи и докладва на УС на фирмата. На заседанията са обсъждани и гласувани съответните решения по тях. Това не удовлетворява г-н Ж. Желев и той обявява Съвета на пълномощниците и УС на фирмата за „недемократично избрани”, „манипулирани”, „послушни”. Съветът на пълномощниците и УС на ДЗУ са избрани съгласно действуващите разпоредби и закони в НРБ и Устройствения правилник на фирмата. Промяна в тях може да стане само по съответния законен ред, а не с ултимативни искания и манипулации.
Как стана така, че г-н Ж. Желев се превърна от най-големия поддръжник на ръководството на фирмата в негов яростен противник? Той бе най-близко до ген.директор, най-довереният, най-добре платеният, най-много ходилият на Запад в командировки специалист. Почти всички докладни записки за командировки в чужбина на г-н Ж. Желев са изготвени от самия него и винаги са били резолирани положително. Само за 1988 и 1989 г. той е бил командирован в чужбина 172 дни, за което са похарчени 24 240 лв. и 4629 долара на фирмата, тук не влизат командировките за сметка на договорите, които са сключени с чуждите фирми. До януари 1990 г. той винаги говореше със суперлативи за ген.директор Ат. Атанасов, казваше, той трябва да е най-малко министър и т.н. в ласкателствата си до ген.директор бе стигнал дотам, че да му пише писма, в които казва, че той за него е „повече от роден баща”. В старанието си да бъде колкото се може по-близко до ген. Директор Ат. Атанасов, г-н Ж. Желев си купи вилен парцел в съседство с него в с. Кънчево.
В публикацията „как се става хаджия” г-н Желев злобно клевети ръководството на фирмата, специалистите и някои политически дейци за командировки в Израел. Защо г-н Желев не казва каква е била целта на тези командировки Защо не казва нищо за създадените добри икономически връзки с израелски фирми, за проведените срещу с израелските министри на индустрията, земеделието, вероизповеданията, с министър-председателя и съпругата му, които не може да не са допринесли за подобряване на отношенията с Израел.
Превръщането на г-н Ж. Желев в яростен противник на ръководството на фирмата стана след заседание на Управителния съвет в края на декември 1989 г., когато не бе избран за зам.-ген.директор, въпреки че бе предложен. В края на „Открито писмо” ясно проличава амбицията му за власт – бърза смяна на ръководството на ДЗУ или катастрофа…
Във фирма „Дискови запаметяващи устройства” работят хиляди хора и на тях не им е безразлично какво се пише в средствата за масово осведомяване. В сегашния преломен и жизнено важен за страната ни период, когато се създава демокрация, гражданската отговорност трябва да стои над партийните интереси.
Йоско ГАНЧЕВ
отговорник на ДЗУ за връзка със средствата за масово осведомяване
Б.Р. С публикуването на материала на Йоско Ганчев редакцията не взема отношение към спора, който водят двете страни. Длъжни бяхме да дадем думата за становище на фирмата. Редакцията ще информира своите читатели, след като компетентните органи се произнесат по всички факти от конфликта.
