През юни 2026 г. във Фейсбук се разпространяват публикации, според които „250 000 бели момичета на възраст между 10 и 14 години са били групово изнасилвани от пакистански банди под покровителството на британското правителство и министър-председателя Киър Стармър“. Твърденията са публикувани на 21 и 29 юни – период, който приблизително съвпада с оставката на Стармър от премиерския пост. Към момента на публикуването на текста имат общо над 2 470 споделяния, харесвания и коментари.
В публикациите се твърди още, че британските власти „съзнателно са прикривали престъпленията в продължение на десетилетия, че родители на жертвите са били арестувани, когато са се опитвали да защитят децата си, както и че ограниченията върху достъпа на непълнолетни до социални мрежи са били въведени, за да не могат жертвите да разказват за преживяното“.
Твърдението смесва документирани случаи на сексуална експлоатация на деца във Великобритания с недоказана статистика и политически обвинения, които не се подкрепят с доказателства. То се вписва в мащабен пропаганден наратив, според който Великобритания се „ислямизира“ и е жертва на вълна от мигрантска престъпност.
Какво представляват т.нар. grooming gangs
Терминът grooming gangs се използва във Великобритания за организирани групи, които привличат, манипулират и сексуално експлоатират деца. Обикновено жертвите са уязвими бели момичета, които биват подлагани на психологически натиск, насилие, изнасилвания и трафик. Най-известният случай е този в Родъръм, графство Южен Йоркшир.
През 2014 г. независимо разследване, ръководено от социалния работник Алексис Джей, установява, че приблизително 1400 деца са били сексуално експлоатирани в периода 1997–2013 г. Докладът описва изнасилвания, побои, отвличания и трафик на деца до други градове във Великобритания.
Още в първите страници на доклада е отбелязано, че „никой не знае действителния мащаб на сексуалната експлоатация на деца в Родъръм през годините. Нашата консервативна оценка е, че приблизително 1400 деца са били сексуално експлоатирани през периода обхванат от разследването.“
Разследването установява също, че полицията, социалните служби и местните власти многократно са пренебрегвали сигнали за насилие. Според доклада някои служители са избягвали да предприемат действия, защото са се страхували от обвинения в расизъм, тъй като значителна част от извършителите са били от пакистански произход.
Подобни случаи са установени и в Рочдейл, Телфорд, Оксфорд и други райони на Англия. Важно е да се отбележи, че нито докладът за Родъръм, нито останалите официални разследвания заключават, че всички случаи на сексуална експлоатация на деца във Великобритания са извършени от банди от пакистански произход.
Какво установяват официалните разследвания
Най-мащабното официално британско разследване по темата е Independent Inquiry into Child Sexual Abuse (IICSA), публикувано през 2022 г. То е проведено в продължение на седем години и обхваща хиляди свидетелски показания, документи и случаи от цяла Англия и Уелс.
Заключението на комисията е, че „не е възможно да се знае мащабът на сексуалната експлоатация на деца от организирани групи“ на национално ниво. Причината е, че във Великобритания няма отделна национална статистика за престъпленията, извършени от банди за сексуална експлоатация на деца, а много случаи никога не достигат до полицията. Следователно няма институция, която да може надеждно да потвърди колко са жертвите в цялата страна.
През 2025 г. британското правителство възлага на баронеса Луиз Кейси национален одит на проблема. Докладът потвърждава съществуването на сериозни институционални пропуски и препоръчва създаването на ново независимо национално разследване.
В изпълнение на тази препоръка през 2025–2026 г. е създадено независимо разследване под ръководството на баронеса Ан Лонгфийлд. То разполага със законови правомощия да изисква документи и свидетелски показания, което показва, че темата продължава да бъде предмет на обществен и институционален контрол.
Откъде идва числото 250 000
Едно от основните твърдения в публикацията е, че жертвите са били 250 000 бели момичета. Няма официален британски документ, който да потвърждава подобна бройка. Числото произлиза от изказвания на Малкълм Пиърсън в Камарата на лордовете през 2018 и 2019 г.
На 22 октомври 2018 г. той заявява:
„Ако екстраполираме доклада на Джей за Родъръм и други доклади от Телфорд и Оксфорд на национално ниво, изглежда, че може да е имало над 250 000 млади бели момичета, изнасилени през този век.“
Това обаче не е официална статистика. Самият Пиърсън използва статистически метод, при който данни от няколко населени места се пренасят върху цялата държава.
Методологията е оспорвана от редица анализатори и проверители на фактите. През юни 2026 г. Lead Stories отбелязва, че числото от 250 000 не представлява реален брой установени жертви, а екстраполация, основана на данни от ограничен брой населени места. Според организацията тази оценка не се базира на правителствени или полицейски данни и използва неясна методология, поради което не може да бъде разглеждана като надежден национален брой жертви.
До подобен извод достига и ирландската организация The Journal FactCheck. В свой анализ тя проследява произхода на числото и отбелязва, че то е получено чрез използване на данни от Родъръм, Телфорд и Оксфорд – райони, известни с мащабни случаи на сексуална експлоатация на деца. Експертите отбелязват, че не може автоматично да се приема, че честотата на подобни престъпления в тези райони е представителна за цялата страна. Освен това местните разследвания не се отнасят единствено до организираните мрежи като в случаите от Родъръм и Рочдейл, а до по-широката категория детска сексуална експлоатация.
Изводите на двете организации за проверка на фактите съвпадат със заключението на IICSA, че не е възможно надеждно да бъде определен националният мащаб на сексуалната експлоатация на деца от организирани групи. Следователно бройката от 250 000 не представлява официална статистика, а екстраполация, основана на данни от ограничен брой случаи.
Прикривали ли са институциите престъпленията
В публикацията се твърди, че британските власти съзнателно са прикривали престъпленията в продължение на десетилетия. Официалните разследвания действително установяват сериозни институционални пропуски. Докладът на Алексис Джей от 2014 г. показва, че в Родъръм сигнали от жертви и родители често са били пренебрегвани. Докладът описва случаи, в които момичета са били възприемани от полицията като „проблемни деца“, а не като жертви.
Подобни изводи съдържа и националният одит на Луиз Кейси от 2025 г. Според него институциите в редица случаи не са реагирали адекватно на сигнали за сексуална експлоатация на деца. Одитът отбелязва още, че някои полицейски служби не са събирали достатъчно информация за етническия произход на извършителите, което е затруднило анализа на проблема.
Нито един от официалните доклади обаче не заключава, че британското правителство е организирало централизирано прикриване на престъпленията. Не са представени и доказателства, че полицията системно е връщала отвлечени деца на извършителите или че родители са били арестувани, защото са се опитвали да защитят децата си.
Каква е ролята на Киър Стармър
Публикацията определя британския министър-председател Киър Стармър като „основен помагач и покровител“ на извършителите. За това твърдение не са представени доказателства.
Стармър е директор на Кралската прокуратура (Director of Public Prosecutions) между 2008 и 2013 г. Критиците му твърдят, че прокуратурата е могла да реагира по-ефективно по някои случаи на сексуална експлоатация на деца. До момента обаче няма официално разследване, съдебно решение или друг официален документ, който да показва, че Стармър е участвал в прикриване на престъпления или е защитавал извършители.
По време на неговия мандат Кралската прокуратура публикува нови насоки за разследване и наказателно преследване на престъпления, свързани със сексуалната експлоатация на деца.
Какво казват официалните разследвания за етническия произход на извършителите
Един от най-спорните въпроси в обществения дебат е етническият произход на извършителите. В публикации в социалните мрежи често се твърди, че те са пакистанци.
Докладът на Алексис Джей за Родъръм действително установява, че значителна част от извършителите в разследваните случаи са били мъже от пакистански произход. Подобни констатации се съдържат и в разследванията на други градове. Същевременно нито един от тези доклади не заключава, че всички извършители на сексуална експлоатация на деца във Великобритания принадлежат към тази група.
Националният одит на Луиз Кейси от 2025 г. обръща специално внимание на липсата на качествени данни. Според доклада в много случаи полицията и други институции не са събирали систематично информация за етническия произход на извършителите и жертвите.
Кейси отбелязва, че в някои от най-известните случаи има „непропорционално участие“ на мъже от пакистански произход. Докладът обаче не заключава, че това е характерно за всички случаи на сексуална експлоатация на деца във Великобритания.
Следователно официалните документи подкрепят извода, че в някои от най-известните скандали има свръхпредставеност на извършители от пакистански произход, но не подкрепят обобщенията, че всички или повечето подобни престъпления са извършени от представители на тази етническа група.
Твърдението, че „250 000 бели момичета на възраст между 10 и 14 години са били продължително време групово изнасилвани от пакистански банди под покровителството на британското правителство и министър-председателя Киър Стармър“, не е подкрепено с никакви реални данни или доказателство.
То се позовава на реални случаи на тежка сексуална експлоатация на деца и на реални институционални пропуски, документирани в официални британски разследвания. Същевременно тези факти се смесват с недоказана национална статистика, неверни обобщения и политически обвинения, за които не са представени убедителни доказателства.
Материалът Бандите за сексуална експлоатация на деца във Великобритания е публикуван за пръв път на Factcheck.bg.
Разпространявайте, моля! Тази статия е последна възможна проверка за истинността на някои твърдения. factcheck/bg
