„Това, което лично мен ме притеснява, е стремежът на Европа да постигне конвенционална победа над най-голямата ядрена сила, без да има възможности да прехваща и да противостои на съвременните хиперзвукови оръжия на Русия.“

Това е част от изказване на премиера Румен Радев преди срещата му с Еманюел Макрон в Париж на 27 май. Повторено е на 5 юни преди Срещата на върха ЕС–Западни Балкани в Черна гора.

Представители на Кремъл също от години изтъкват качествата на модерните руски оръжия и настойчиво повтарят, че на тях е невъзможно да се противодейства.

Напоследък темата отново е актуална, като експерти смятат, че тя се използва предимно за пропагандна цел. 

Кои са съвременните руски ракети, за които става дума

Часове след обстрел по украинския град Днепър през ноември 2024 г. руският президент Владимир Путин заяви, че Русия е изстреляла „нова конвенционална ракета със среден обсег“ с кодово име „Орешник“. Конвенционалната ракета е оръжие, задвижвано от ракетен двигател, което използва стандартни експлозиви (не ядрени, химически или биологични). Путин още тогава казва, че в момента няма начини за противодействие на това оръжие, като ракетата се е движила със скорост от 2,5-3 км в секунда (10 пъти скоростта на звука) и не може да бъде прехваната. Така тя попада в категорията „хиперзвукова“, в която е всичко, което се движи пет пъти по-бързо от скоростта на звука.

„Орешник“ е едновременно хиперзвукова и балистична ракета. Балистичните ракети обикновено достигат целта си, следвайки дъгообразна траектория нагоре в атмосферата и подобна надолу към целта си. Но докато се спускат, те набират скорост и придобиват кинетична енергия, а по-голямата кинетична енергия им дава повече възможности. Това им позволява да маневрират надолу към целта, като извършват защитно извиване, което прави прехващането от ракетни системи земя-въздух (като например американската противоракетна система „Пейтриът“, с която разполага Украйна) особено трудно, пише в материал от 22 ноември 2024 г. BBC. Медията подчертава, че подобни заплахи не са нови за военните, но колкото е по-голяма скоростта на ракетите, толкова по-трудна става защитата. Авторите Робърт Грийнъл и Крис Партридж смятат, че именно затова Владимир Путин е наблегнал на бързината при обявяването на този нов тип ракета, а нейната цел е да се намали успеваемостта на Украйна в прехващането на руски ракети, която до този момент е внушителните 80%. 

Друга специфика на „Орешник“ е възможността да пренася както конвенционални, така и ядрени бойни глави. Обсегът ѝ също е огромен – до 5000 километра, което поставя по-голямата част от Европа и западното крайбрежие на САЩ в обсега на руското оръжие, пише в свой материал „Блумбърг“. 

Основният проблем със системата „Орешник“ е, че тя все още не е напълно оперативна, посочва ZDF. Ракетата може да лети и да поразява целта си (с точност, която все още не е ясна), но боеприпасите, които е проектирана да използва, все още не са завършени.

След като системата бъде завършена, „Орешник“ би следвало да има бойна глава, разделена на шест по-малки бойни глави, всяка от които съдържа подбоеприпас и може да бъде насочвана към различна цел. Тъй като те все още не са в експлоатация, Русия използва системата с шест неактивни блока, пълни с експлозиви, които съответстват по размер, форма и тегло на бъдещите експлозивни подбойни глави, добавя ZDF.

Русия приписва забележителни способности и на други свои ракети, сред които са „Кинжал“, „Циркон“, „Сармат“ и  „Авангард“ . 

Хиперзвуковата ракета Х-47М2 Кинжал всъщност има малко допълнителни преимущества спрямо конвенционалните въздушни балистични ракети с дизайн, датиращ от 80-те години на миналия век, посочва Business Insider. Според „Блумбърг“ „Кинжал“ може да се движи с до 10 пъти по-висока скорост от тази на звука и е трудна за прехващане. Русия използва оръжието за първи път в бой през март 2022 г., само няколко седмици след нахлуването си в Украйна. 

„Циркон“ е най-новата руска хиперзвукова ракета с по-модерни хиперзвукови способности, по-добра маневреност и по-голям обсег в сравнение с „Кинжал“. „Циркон“ се счита за оръжието, предпочитано от Москва за прецизни удари по критични цели на голямо разстояние. Използва се предимно срещу кораби.

Още през 2021 г. Путин обяви пред Съвета на федерацията, че Русия притежава ракета без аналог в западното въоръжение и че тя скоро ще бъде предадена на армията – междуконтиненталната балистична ракета „Сармат“. През май тази година той съобщи, че успешен неин тест е проведен на полигон в Камчатка и че ракетата, която може да носи ядрена бойна глава, „наистина“ ще бъде поставена на бойно дежурство до края на годината, пише „Клуб З“. Руски опозиционни медии отбелязват, че от 2021 г. насам има поне 10 заявления, че „Сармат“ съвсем скоро ще бъде на въоръжение. През септември 2023 г. ръководителят на „Роскосмос“ Юрий Борисов дори съобщи, че ракетата вече е на бойно дежурство. След това обаче отново започнаха формулировките за „близкото бъдеще“.

През 2018 г. президентът Владимир Путин съобщи и за хиперзвуковaта ракета „Авангард“, като каза, че това е отговор на американското разработване на ново поколение оръжия и американска система за противоракетна отбрана, пише „Ройтерс“. Според обявената информация докато се приближава към целта си, „Авангард“ е в състояние да маневрира рязко при хиперзвукови скорости до 27 пъти скоростта на звука (34 000 километра в час). През 2023 г. телевизионен канал на руското министерство на отбраната съобщaва, че ракетните войски са заредили ракетата, оборудвана с хиперзвуковия планируващ апарат „Авангард“, способен да носи ядрено оръжие, в силоз за изстрелване в Южна Русия. 

На 13 май тази година руският президент заяви, че страната ще продължи да създава ракетни системи, „способни да преодолеят всички настоящи и бъдещи системи за противоракетна отбрана“. Подобни заявки не са нови – датират още от 2015 г. От 2018 г., когато хиперзвуковите ракети станаха част от военния арсенал на страната, Путин ги нарича „непобедими“. 

Непобедими ли са?

В изказването си Румен Радев твърди, че Европа няма възможност да прехваща и противостои на съвременните хиперзвукови оръжия на Русия. Важният детайл тук е дали става дума за самостоятелните възможности на европейските страни или тези на НАТО като отбранителен съюз. По линия на организацията европейските държави използват системи на САЩ, което променя цялостната картина. 

В началото на май 2023 г. Украйна за първи път обяви, че е успяла да свали ракета „Кинжал“ с американската установка за противовъздушна отбрана „Пейтриът“, пише DW. Последваха данни за множество свалени ракети, които бяха потвърдени от британското и американското министерство на отбраната, докато Русия ги отрече. За успехи на „Пейтриът“ срещу „Кинжал“ говори и тогавашният генерален секретар на НАТО Йенс Столтенберг. 

Ракетните прехващачи „Пейтриът“ са част от американска мобилна система за отбрана земя-въздух, която включва усъвършенстван радар, контролен фургон и ракетни установки. Пусковите установки изстрелват прехващачите – като боеприпаси от оръдие – с цел да спрат целта във въздуха. Прехващачите PAC-3 са най-сложното оръжие от този вид, способно да унищожава балистични ракети високо над земята, обясняват от New York Times. 

„Балистичната ракета се изстрелва от ръба на космоса като „метеор, падащ на Земята“, казва Густав Гресел, старши преподавател и изследовател в Националната отбранителна академия на Австрийските въоръжени сили във Виена. Когато прехващачът „Пейтриът“ се изстрелва нагоре, за да посрещне целта си, комбинираните скорости на двата снаряда могат да надхвърлят 6000 мили в час.

Нови атаки с „Орешник“

След началото на войната през 2022 г. Украйна има последователно послание към Съединените щати и техните европейски съюзници – че се нуждае от ракети „Пейтриът“, колкото повече, толкова по-добре, и че няма достатъчно, за да се защити от руски въздушни нападения. 

След 2024 г. Русия държа известно време „Орешник“ в резерв – до атаката по Лвов през януари 2026 г. Високопоставен украински служител тогава заяви пред „Ройтерс“, че ракетата е ударила държавно предприятие в града и вероятно е носила инертни или „фиктивни“ бойни глави – както през 2024 г., когато Русия я изстреля за първи път, за да тества оръжието във война. „Това е сигнал към Съединените щати и европейците за военните възможности на руската армия“, казва Герхард Мангот, специалист по Русия в университета в Инсбрук, Австрия в интервю за „Ройтерс“.

Паралелно с увеличаващия се недостиг на противоракетните системи на Украйна, Русия продължава с използването на „Орешник“, за последно по време на масирания въздушен удар над Киев на 23 и 24 май, когато бе ударен малък град в Киевска област – Била Церква. Украинските медии публикуваха кадри от повредите на гаражен двор в града и твърдяха, че „Орешник“ е ударила само цивилна цел. Въпреки това, геолокацията показва, че тези гаражи се намират близо до военното летище. Следователно, вероятен сценарий е, че ракетата е била насочена към летището, но поне част от подбоеприпасите ѝ са ударили близък гараж, пише ZDF.

Версията на Русия е, че на територията на Украйна не е имало нито едно бойно приложение на „Орешник“ в пълния смисъл на думата. „Просто ударихме там, където беше удобно да видим резултатите“, заяви на 4 юни Владимир Путин. 

Пропагандната употреба

„Кремъл се опитва да оформи образа на „Орешник“ като някакво чудодейно оръжие – оръжие, което може да промени хода на войната и също така да представлява значителна заплаха за Европа. В действителност на настоящия етап на разработка „Орешник“ не е нищо повече от незавършена, експериментална ракета, която е налична в много малки количества и дори няма функционална бойна глава“, пише ZDF.

Пред CNN експерти от Киевския научноизследователски институт за съдебни експертизи правят анализ на ракетата, атакувала Днепър през ноември 2024 г.. Показани са останките от жироскоп, използван от инерционната система за насочване „Орешник“, за който експертът казва: „Юри Гагарин е летял на един от тях“. Освен това, по контролните табла са открити съветски вакуумни лампи. Маркировките върху отделните части показват, че те са произведени още в началото на 2018 г. и вероятно първоначално са били предназначени за други проекти, пише украинският сайт за военни новини militarnyi. На база видео от удара по предградията на Лвов на 9 януари, от специализираното издание твърдят, че ракетата има и проблеми с бойната глава – както с точността, така и с издръжливостта при повторното влизане в атмосферата.

В материала си за ракетата от ZDF заключават, че тя е буквално ръчно изработена, сглобена от части на други, по-стари ракетни системи. Затова освен че няма истинска бойна глава, вътрешната ѝ структура е доста елементарна. Германското издание подчертава, че пропагандната ѝ стойност е много по-висока от реалните ѝ военни възможности. 

Според специалисти от Полския институт за международни отношения бойните блокове на ракетата не извършват сложни маневри за избягване на противоракетна отбрана в крайната фаза на полета. Това означава, че въпреки високата си скорост те следват до голяма степен предвидима балистична траектория и теоретично могат да бъдат уязвими за съвременни системи за противоракетна отбрана, разположени по източния фланг на НАТО. В свой бюлетин от института определят ракетата основно като „психологическо оръжие“ срещу НАТО.

 Експертите имат съмнения и за броя на произведените ракети. В последния си анализ Институтът за изследване на войната посочва, че Русия вероятно разполага само с една действаща ракета „Орешник“ в арсенала си.

Meждународните реакции  

С изключение на Румен Радев, нито един от европейските лидери не е заявявал, че на руските оръжия не може да се противостои и да се прехващат. Непостоянни сигнали за силата на руските оръжия идват и от САЩ. През март 2023 г. тогавашният президент Джо Байдън потвърждава използването на ракетата „Кинжал“ от Русия, казвайки: „Значимо оръжие… почти невъзможно е да се спре. Има причина, поради която я използват“. Министърът на отбраната на Байдън, Лойд Остин, тогава омаловажава ефективността на ракетата, заявявайки, че „не би я видял като нещо, което да промени играта“.

В същото време в САЩ се работи по системи за противодействие на такъв тип оръжия. В доклад на Службата за изследвания към Конгреса от 15 май 2025 г. е посочено, че Агенцията за противоракетна отбрана (MDA) и Агенцията за развитие на космоса (SDA) разработват елементи на система за противоракетна отбрана, която максимално ефективно да предпазва от хиперзвукови оръжия и други нововъзникващи ракетни заплахи.

„Маневреността и ниската височина на полета на хиперзвуковите оръжия биха могли да представляват предизвикателство за съществуващите системи за откриване и отбрана. Например, повечето наземни радари не могат да открият хиперзвукови оръжия до късен етап от полета им поради ограниченията на радарното откриване в линията на видимост. Това оставя минимално време за изстрелване на прехващачи, които биха могли да неутрализират приближаваща хиперзвукова ракета“, пише в доклада.

Междувременно Франция и Италия съвместно разработиха системата за противоракетна отбрана SAMP/T NG. Все повече европейски държави оценяват високо  продукта за прехващане на ракети като алтернатива на труднодостъпните системи „Пейтриът“, пише Bloomberg. Основна част от него са ракетите „Астер“.

„Това е единствената суверенна европейска алтернатива на американската система, с възможности за противобалистични ракети и напълно интегрирана с НАТО“, съобщават производителите от Eurosam.

На 13 юли девет европейски държави, включително Украйна, създадоха отбранителна коалиция в Париж, за да развиват “антибалистични способности” в Европа, от които Киев се нуждае на фона на руските удари, съобщи БТА. Украинският президент Володимир Зеленски заяви, че заедно през следващата година страните могат да изградят антибалистична ракета под името „Фрея“, която да е конкуренция на „Пейтриът“ и „Астер“.

Използването на ракетата „Орешник“ е квалифицирано като „неприемливо“, „безразсъдно“, „шокиращо“ от европейски лидери, но те не са се изказвали публично за възможностите за възпиране на оръжието. Такива коментари не са правили дори и политици, заемали периодично проруски позиции, като бившия премиер на Унгария Виктор Орбан и премиера на Словакия Роберт Фицо. Устойчивото повтаряне на тезата, че ракетата не може да бъде прехваната, идва от Владимир Путин, а напоследък и от българския премиер Румен Радев.

Материалът Невъзможни за противодействие? Какво се знае за хиперзвуковите оръжия на Русия е публикуван за пръв път на Factcheck.bg.

Разпространявайте, моля! Тази статия е последна възможна проверка за истинността на някои твърдения. factcheck/bg