• Подвеждащо е да се твърди, че над 100 хил. трудови мигранти са влезли в България за последните две години;

• В понятието „трудова миграция” се включват и гражданите на ЕС, които по презумпция не се нуждят от разрешение за работа, тъй като едно от основните права на съюза е свободното движение на работници;

• Сключените трудови договори с чужденци, включително от ЕС, през последните две години са около 100 хиляди, но издадените въз основа на тях разрешения за работа са многократно по-малко;

• Издадените разрешения за работа и визи не означават автоматично, че всички лица, които са ги получили, са пристигнали в България и са започнали работа.

„Тук преди колко време участвах и казах за две години 50 хил. трудови мигранти. Поправям се, поправям се – 100 хил. трудови мигранти.“ – това заявява активистът Росен Миленов на 29 ноември 2025 г. в YouTube канала на гражданското движение „Народна сила“. Епизодът има 16 хил. гледания, а цитатът се разпространява и в официалната страница на „Народна сила“ във Фейсбук, където има над 1700 споделяния в групи като „НЕПРИМИРИМИТЕ“, „Генерал РАДЕВ-ПРЕЗИДЕНТ на БЪЛГАРИЯ“, „НОВИНИ срещу ДЪЛБОКАТА ДЪРЖАВА“, „ПРОТИВ ЕВРОТО ДА ЗАМЕНИ ЛЕВА“, „БЕЗ партии и политици“. Чрез тях твърдението потенциално е достигнало до 340 хил. потребители.

В България данните за трудовата миграция са разпилени между няколко институции.

Националният статистически институт (НСИ) поддържа статистика за разрешенията за пребиваване на чужди граждани от трети страни, Агенцията по заетостта (АЗ) събира информация за разрешенията за работа на граждани от трети страни, свързани със сезонна заетост, синя карта на ЕС и командировка, министерството на вътрешните работи (МВР) разполага с данни за разрешенията за пребиваване в страната (краткосрочно, продължително, дългосрочно) и основанията за престой, а Национална агенция за приходите (НАП) може да даде данни за реално платените осигуровки от чужденци, включително работещи в България. Информацията често е непълна, тъй като в понятието „трудова миграция” се включват и гражданите на ЕС, които по презумпция не се нуждят от разрешение за работа, тъй като едно от основните права на съюза е свободното движение на работници.

Наличните данни за България показват следното:

През 2024 г. общо 33 984 граждани на чужди страни (във и извън ЕС) са се заселили в страната, като от тях 23 408 са в трудоспособна възраст, сочат данните на Националния статистически институт. От тях 8 653 са получили разрешение за пребиваване въз основа на работен ангажимент. Числата за 2025 г. все още не са публикувани. 

Същевременно данните на НАП показват, че от началото на 2024 г. до първи декември 2025 г. са сключени общо 110 433 трудови договора – от тях 95 884 са с граждани на трети страни и 14 549 – с граждани на държави членки на ЕС. Сключването на трудов договор само по себе си обаче не поражда автоматично право на работа за гражданин на трета държава, а е само предпоставка за издаване на разрешение за това. 

За Factcheck.bg Агенцията по заетостта предостави информация, според която издадените разрешения за работа на граждани на трети страни в България за последните две години са 2 862. Те са свързани с процедурата за издаване на разрешително по чл. 5, ал. 1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, която гласи, че едно от условията за получаване на разрешително за достъп до българския пазар на труда е сключен трудов договор с местен работодател. Тази наредба регулира достъпа до пазара на труда.

От Агенцията по заетостта уточниха за Factcheck.bg, че в Закона за чужденците в Република България (който регулира условията за пребиваване в страната – бел.авт.) и в Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност са предвидени различни режими и процедури за достъп до пазара на труда.

При издаването на Единно разрешение за пребиваване и работа, Синя карта на ЕС, разрешение за сезонна заетост и Вътрешнокорпоративен трансфер, който се отнася до мениджъри, специалисти или стажанти, премествани в рамките на международна компания, достъпът до пазара на труда не се разрешава с отделен акт на Агенцията по заетостта. Крайното разрешение за пребиваване и работа се издава от МВР след задължително положително становище на Агенцията. Това са режими, хармонизирани с директиви на ЕС, затова процедурата е централизирана – държавата издава едно „комбинирано“ разрешение.

При класическото разрешение за работа и при професионалисти на свободна практика първо Агенцията по заетостта издава разрешение за достъп до пазара на труда. Едва след това МВР издава разрешение за пребиваване.

Заради различните правни режими от Агенцията посочват, че предоставеният достъп до пазара на труда на граждани на трети страни не е обвързан задължително с получаване на виза и документ за пребиваване. Тоест чужденец може да получи положително становище за трудов достъп, но да не изпълнява условията за пребиваване. Иначе казано разрешението за работа е условие за определени режими на пребиваване, но не е достатъчно основание само по себе си. Затова от Агенцията подчертават, че не разполагат с данни за броя на трудовите мигранти, които реално са започнали работа в страната. 

В този смисъл данните на Министерството на вътрешните работи, предоставени за Factcheck.bg, също не дават ясен отговор на въпроса какъв е броят на трудовите мигранти, които реално са започнали работа в страната. Според тях през последните две години гражданите на трети страни, получили право на пребиваване в страната по Закона за чужденците в Република България са 100 274. Те са кандидатствали въз основа на различни правни основания за продължително, дългосрочно и постоянно пребиваване. От тях 25 255 са получили право на продължително пребиваване и работа, включително сезонна заетост, Синя карта на ЕС и вътрешнокорпоративен трансфер. 

Проверено:

Подвеждащо е да се твърди, че над 100 хил. трудови мигранти са влезли в България за последните две години. В понятието „трудова миграция” се включват и гражданите на ЕС, които по презумпция не се нуждят от разрешение за работа, тъй като едно от основните права на съюза е свободното движение на работници. Сключените трудови договори с чужденци, вкл. от ЕС през последните две години са около 100 хил., но издадените въз основа на тях разрешения за работа са многократно по-малко. Издадените разрешения за работа и визи не означават автоматично, че всички лица, които са ги получили, са пристигнали в България и са започнали работа.

Материалът Подвеждащо е да се твърди, че над 100 000 трудови мигранти са влезли в България за две години е публикуван за пръв път на Factcheck.bg.

Разпространявайте, моля! Тази статия е последна възможна проверка за истинността на някои твърдения. factcheck/bg