Когато шоколадова фабрика във Велико Търново вече не може да намери необходимите работници на местния пазар, решението идва отвън. Преди броени месеци там работа започват 40 души от далечен Непал – ход, който за мнозина изглежда екзотичен, но за бизнеса е все повече въпрос на оцеляване.
Тази история не е изолиран случай, а илюстрация на новата реалност в българската икономика. Когато демографията застрашава да „изтрие“ 20% от работната сила само за пет години, българските мениджъри поемат ролята на дипломати, учители и интегратори. Вносът на работна ръка и таланти отвън и вътрешните академии са част от решенията, които предприемачите сами намират, докато се подготвят за новата реалност, диктувана от AI и глобалните конфликти.
Демографията: бомбата, която вече избухва
Едно от големите предизвикателства пред българския бизнес е критичният недостиг на кадри, провокиран от негативната демография и предстоящото пенсиониране на една пета от активното население през идните пет години. Дефицитът се задълбочава, докато икономиката се нуждае от десетки хиляди нови работници годишно, за да поддържа ръст на БВП.
Историята за привлечените непалци разказа Ивайло Славова от Wiser, по време на форума The Sound of Money, на който Economic.bg е основен партньор. Преди пристигането им търновката компания, продължава той, е изпълнила тримесечен проект по интеграция. Не само логистика, а подготовка на целия колектив: как да посрещнат новите си колеги, как да работят рамо до рамо с хора от съвсем различна култура.
Прехвърлим ли го към 70-те хиляди украинци в България, към десетките хиляди руснаци и другите – този процес е свързан с образование, с интеграция на семейства, с дългосрочна визия“, обобщава той.
SOLID е компания в съвсем друга сфера от хранително-вкусовата – произвежда врати. Преди време се мести в Елин Пелин. Мястото е идеално от логистична гледна точка и бързо се пренаселва с инвеститори и работодатели, в резултат на което, логично, работната ръка се изчерпва. Решението на Христов е работници от Киргизстан и Узбекистан.
Не харесвам термина да „внасяме“ хора – те не са домати“, отбелязва Христофор Христов от SOLID.
Целта е интеграция и задържане, не временен гурбет. Примерите от Германия, Великобритания и Франция са красноречиви: без интеграция моделът не работи.
Светослав Овчаров от Lufthansa Technik допълва картината с недостига на кадри с друг щрих. Вместо да ловят готови специалисти от пазара, те са създали вътрешно „неформално училище“ за инженерни и технически кадри. Търсят млади таланти в технически университети, обучават ги от нулата, водят ги през теоретични и практически модули, изграждат сертифицирани специалисти.
С други думи: „Бизнесът кърпи образователните дефицити с всякакви средства – академии, инкубатори, вътрешни обучения“, посочва Александър Нуцов от BESSCO.
Между изкуствения интелект и петролните танкери
Наред с демографията, сегашният повратен момент за икономиката се диктува от още две неща – технологичната революция около изкуствения интелект и геополитическите сътресения.
Петролните кризи, блокираните протоци, нарастването на ресурсния натиск между нациите не са случайни. Компании като Lufthansa Technik усещат директно удара: 44% ръст на петрола за два и половина месеца, ограничени маршрути, несигурни доставки на суровини. Проблемите в транспортните индустрии ще са видими след пет-шест месеца, когато свършат запасите, казва Светослав Овчаров.
По линия на изкуствения интелект има два вида засегнати. Едните са тези, чийто бизнес е пряко изложен – всички, при които AI вече прави работата 1000 пъти по-бързо, като например програмистите. Другите са тези, за чиито ежедневни операции промяната засега е нулева.
Трябва да имаме решения и за двата вида“, казва Ивайло Славов.
И разказва за собствения си софтуерен бизнес и залагането на 63% ръст на продуктивността за три години чрез AI. Но има уловка: „Не знаем колко от този ръст ще платим за инфраструктура – на Microsoft, на Amazon, на дейта центъра, за ток. Да не се окаже, че е „танто за кукуригу“.“
Публикувано съгласно указанията на Economic.bg
