Днес всеки може да си позволи „експерт“ в джоба само за 20 евро на месец – дигитален помощник, който е по-бърз от всеки юрист, по-информиран от редица лекари и на разположение денонощно. В същото време живеем в общества, чиито пенсионни системи са измислени преди 135 години, демографията ни се срива, а политиците все още спорят от коя страна на границата да издигнат някой завод, докато стартъпи вече строят фабрики в космоса.

Това е парадоксът на съвременния свят, уловен и описан от Магнус Линдквист – шведски футуролог с двадесетгодишна практика. От сцената на форума The Sound of Money в София той изпрати едно ключово послание: проблемът не е в технологиите, а в това, че продължаваме да мислим с логиката на вчерашния ден и все още не можем да насмогнем на темпото на бъдещето, което вече е тук.

В реалност, където вестникарските заглавия все по-често звучат като научна фантастика, коментарът на Линдквист е колкото провокативен, толкова и освобождаващ. Според него в ерата на свръхпродуктивността понякога е полезно да си „лош“ в нещо, защото именно дефицитите и трудностите раждат истинската креативност. Затова футурологът подчертава, че не бива просто да се плашим от поредната технологична вълна, а трябва да осъзнаем, че преживяваме истински „Голям взрив“.

Пикът на децата

Лекцията му обаче започва не с технологии, а с демография. Ако погледнем кривите на раждаемостта в Русия, Индия, Швеция, Дания, Кения, Южна Корея, САЩ, Китай и Испания за последните сто години, всички те сочат надолу. Раждаемостта спада в целия свят.

За Европа последиците вече са факт: общото население на континента достигна своя пик точно преди пандемията от COVID-19. Само че България се сблъска с тази реалност цели 30 години по-рано.

Вие вече живеете в това бъдеще“, отбелязва иронично Линдквист. „Добрата новина е, че след няколко години лятната ви почивка ще е прекрасна – по-малко хора, по-малко замърсяване. Но дотук с добрите новини.“

Защото демографският срив разклаща институции, които свикнахме да приемаме за даденост. Германският канцлер Бисмарк въвежда пенсиите през далечната 1889 г., когато средната продължителност на живота е едва 55 години. Системата буквално е замислена така, че повечето хора никога да не стигнат до нея. Днес тази логика е очевидно остаряла, но никой все още не е проектирал нова.

20 евро за експерт в джоба

Демографската криза неизбежно води до въпроса: кой ще работи тогава? Масовата имиграция просто не е политически възможна в Европа през близките десетилетия, казва Линдквист, отваряйки скоба, че е женен за военна бежанка от Сараево и лично подкрепя миграцията. Тогава, продължава той, остава автоматизацията.

Живеем в уникален момент, в който срещу 20 евро имате личен експерт в джоба си.“

Стартъпът La Gora, например, е създал AI адвокат. В директно състезание с истински юристи изкуственият интелект успява да открие малко повече правни вратички в специално подготвен договор. Истински стряскаща обаче е разликата в скоростта: на хората са им нужни средно 90 минути (за които ще ви таксуват като за два дни работа), докато AI инструментът приключва задачата за секунда.

Как се мотивира адвокат? Трябват му заплата, бонус, хубав офис, безплатни закуски, приятни колеги. И всичко това го мотивира за около две седмици. AI се нуждае само от ток и работи безплатно, на тъмно, 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата.“

За да илюстрира мащаба на промяната, Линдквист прави историческо сравнение. Изкуственият интелект е „най-голямата индустриална инвестиция в историята на човечеството“. По капиталови разходи той вече надминава проекта „Манхатън“, а темповете на инвестиране са два пъти по-бързи, отколкото при масовото навлизане на електричеството.

На този фон данните за България са по-скоро притеснителни. Според НСИ използването на AI в страната е около 22.5%. Младежите между 15 и 24 години вдигат средното ниво с близо 50%, но като цяло изоставането е сериозно от Индия, Бразилия и Глобалния юг, където новите технологии се внедряват много по-бързо, отколкото в развитите икономики.

Отвъд битовете: нанотехнологии, гени и фабрики в ниска орбита

Линдквист обаче не спира до изкуствения интелект. Той говори за един по-широк „Голям взрив“ – ера, в която променяме не само софтуерни битове, но и физически атоми, нанотехнологии и генетика.

Примерите му звучат фантастично, но са съвсем реални. Компанията Cortical Labs вече демонстрира как лабораторно отгледани мозъчни клетки в Петриева паничка играят видеоиграта Doom – или с други думи, „мозъкът вече няма нужда от тялото ни“. В същото време нанотехнологичен робот от слуз (slimebot) е програмиран автономно да изследва труднодостъпни места и да работи с разяждащи материали. Уелски стартъп пък изпрати в орбита сателит, който работи като фабрика за полупроводници – той използва ниската гравитация и температурните разлики в космоса, за да произвежда много по-качествени чипове.

Докато политиците се чудят от коя страна на границата да издигнат даден завод, ние вече можем да строим фабрики в ниска земна орбита“, отбелязва футурологът.

Любимият му пример обаче е CRISPR-Cas9 – инструментът за генетично „изрязване и поставяне“, донесъл Нобелова награда на Дженифър Даудна и Еманюел Шарпантие. С негова помощ учени са копирали биолуминесцентна ДНК от планктон и са я вградили в прототип на лампа, създавайки светлина без капка електричество.

Разходите за стартиране на компания – било то за разработка на софтуер, за привличане на капитал, за изстрелване на обекти в космоса или за енергия – ще продължат драстично да падат през следващите години“, прогнозира Линдквист.

Две професии, които със сигурност ще останат

Какво тогава ще ни остане да правим за нас, хората? Изследователи от Оксфорд посочват зъболекарите и свещениците като двете професии, които най-трудно биха били заменени от роботи. Линдквист се съгласява и обяснява: зъболекарят е труден за автоматизиране чисто физически, а свещеникът, защото предлага „най-оскъдния ресурс на земята“ – смисъл.

Липсата на смисъл е причината хората да се радикализират в интернет. Тя обяснява и огромния брой маратонци по света. Ако можете да дадете на хората смисъл или да работите майсторски с ръцете си, вие ще бъдете невероятно ценни.“

Турбуленцията като ресурс

Изследователката Катрин Барбиери е картографирала масовите вълнения, пандемиите, финансовите кризи и климатичните промени в период от 200 години. Нейното заключение е ясно: индексът на турбулентност през 2020-те години е най-високият за последните два века.

Имаме всичко, навсякъде и по всяко време“, обобщава Линдквист. „Затова в една лондонска книжарница наскоро видях табела: Секцията с постапокалиптична фантастика е преместена в отдел „Актуални събития“.“

Но турбуленцията, настоява футурологът, не е опасна сама по себе си. Истински опасно е да продължаваме да действаме с логиката от вчера.

Публикувано съгласно указанията на Economic.bg