- Невярно е твърдението, че от 2027 г. домакинствата в България ще бъдат задължени от ЕС да купуват квоти за въглеродните емисии;
- Новите разпоредби ще обхванат дейността на доставчиците на горива, а не крайните потребители като домакинствата или ползвателите на автомобили;
- Експерти предупреждават, че рисковете в България са свързани не с европейските директиви, а със закъснелите мерки на правителството и липсата на ясно определени разпоредби как най-добре да бъдат усвоени средствата, за да достигнат до уязвимите групи на населението.
Във Фейсбук се разпространяват публикации с твърдения, че Европейският съюз ще задължи домакинствата и малкия бизнес да купуват въглеродни квоти и от 2027 година „ще плащаме, за да дишаме“.
Сайтът Οbektivno.bg пише в заглавие „ЕС ще задължи домакинствата и малкия бизнес да купуват въглеродни квоти“. Заглавието е препечатано и в lentata.com.
Бившият депутат от НФСБ Велизар Енчев твърди в профила си във Фейсбук: „От 2027 ще плащаме, за да дишаме. Домакинствата ще купуват въглеродни квоти, когато ползват отопление, готвят, пътуват с кола или просто живеят“. Публикацията му има хиляди споделяния и стотици коментари. Потребители гневно коментират, че идеята ЕС да наложи „данък въздух“ вече не е конспирация. Има и призиви за „незабавно напускане на ЕС“. Депутатът от партия „Възраждане“ Коста Стоянов също разпространява публикацията на obektivno.bg чрез профила си във Фейсбук, събирайки хиляди коментари и стотици споделяния.
https://www.facebook.com/photo?fbid=10234001199224297&set=a.10200131042451546
https://www.facebook.com/photo?fbid=719890184285809&set=a.115077651433735
https://www.facebook.com/photo/?fbid=750215941046587&set=a.144423311625856
Материалите в Obektivno.bg и Lentata.com коментират предстоящото влизане в сила на втората фаза на Европейската система за търговия с емисии от началото на 2027 г. Не е вярно обаче, че с новите правила ЕС ще задължи домакинствата и малкия бизнес да купуват въглеродни квоти. Регулираните субекти ще бъдат доставчиците на горива, а не крайните потребители.
През 2005 г. бе дадено началото на Европейската система за търговия с емисии (EU Emissions Trading System), която изисква от индустриалните замърсители на въздуха да плащат за емисиите на парникови газове над определени нива, като границите, в които се полагат безплатни разрешителни постепенно намаляват. Предвидено е набраните чрез продажбата на квоти средства да се използват за подпомагане въвеждането на по-чисти технологии. Целта на ЕС беше и продължава да бъде намаляване на общите емисии в ЕС, като същевременно се генерират приходи за финансиране на зеления преход. Системата действа във всички членки на съюза. Тя е основният инструмент на Европейския съюз за борба с изменението на климата и работи на принципа „замърсителят плаща“, като има за цел да намали емисиите на парникови газове по икономически ефективен начин.
Правилата задължават над 10 000 фабрики и електроцентрали в ЕС да притежават разрешително за всеки тон въглероден диоксид, който те емитират. Разрешителните се закупуват от компаниите на аукциони, като цената им се определя от търсенето и предлагането. Това създава финансов стимул за по-малко замърсяване: колкото по-малко замърсяваш, толкова по-малко трябва да плащаш.
Цената на квотите се определя от пазара на въглеродни емисии в ЕС, който е предмет на строг набор от правила за надзор. Ако изискванията към компаниите не бъдат изпълнени, се налагат големи глоби. Приходите постъпват предимно в националните бюджети и държавите-членки трябва да ги използват за подкрепа на инвестиции във възобновяема енергия, подобрения в енергийната ефективност и нисковъглеродни технологии, които спомагат за намаляване на емисиите.
Взети заедно, страните от ЕС са на четвърто място в света по емисии на парникови газове (след Китай, САЩ и Индия). В същото време те имат амбициозни цели в областта на климата: съгласно Европейския закон за климата държавите членки на ЕС се ангажират да постигнат климатична неутралност до 2050 г. Като първи етап ЕС си поставя за цел да намали нетните си емисии с поне 55% до 2030 г. в сравнение с нивата от 1990 г. Схемата за търговия с емисии на ЕС играе ключова роля за постигането на тази цел.
Как се търгува с въглеродни емисии
Като част от европейския зелен пакт, в Европейския съюз беше създадена нова система за търговия с емисии, наречена Emissions Trading System-2 (ETS2), отделна от вече съществуващата схема за търговия с емисии. ETS2 ще заработи напълно през 2027 г.
Новата система, описана в Директива 2023/959, включва в обхвата на приоритетните инвестиции енергийната ефективност, включително в промишлеността, транспорта, сградите, селското стопанство и отпадъците, отоплителната и охладителната енергия от възобновяеми източници, както и подкрепата за домакинствата за справяне с енергийната бедност, включително в селските и отдалечените райони.
Тя ще обхване въглеродните емисии от изгарянето на горива в сектора на автомобилния транспорт, сградите и малките промишлени предприятия.
Министерство на околната среда и водите (МОСВ) потвърди за Factcheck.bg, че домакинствата в България няма да имат задължение да купуват въглеродни квоти.
„Регулираните субекти ще бъдат доставчиците на горива, а не крайните потребители като домакинствата или ползвателите на автомобили. Именно от доставчиците ще се изисква да правят мониторинг и да докладват своите емисии, както и да купуват квоти, за да покрият емисиите, резултат от дейността им. ETS2 ще започне да функционира напълно през 2027 г. Мониторинг и докладване на емисиите се прилага от 1 януари 2025 г., като от 2026 г. докладваните емисии ще трябва да се проверяват от акредитиран верификатор“, гласи официалният отговор на министерството.
От МОСВ подчертават, че в случай на изключително високи цени на газа или петрола през 2026 г., стартирането на ETS2 може да бъде отложено за 2028 г.
За да се преодолеят социалните последици от включването на автомобилния транспорт и сградите в схемата за търговия с емисии върху уязвимите домакинства, микропредприятията и ползвателите на транспорт, е създаден Социален фонд за климата, обясняват от Министерството на околната среда и водите. Подобен социален план за климата трябва да има всяка държава членка, като в България той се подготвя от Министерския съвет.
Европейският съюз ще помогне на уязвими домакинства и на малки фирми за осъществяване на зеления преход с финансиране от Социалния фонд за климата. По искане на Европарламента Социалният фонд за климата ще започне да функционира през 2026 г., една година преди включването на сградите и пътния транспорт в обхвата на европейската схема за търговия с емисии.
Европейският парламент потвърждава, че от 2027 г. ще бъде създадена отделна схема за търговия с емисии в сухопътния транспорт и от сгради (ETS2). Ако цените на енергията са необичайно високи, обхващането на тези сектори може да бъде отложено до 2028 г., за да бъдат защитени гражданите. Безплатните разрешителни за емисии в сектора на въздушния транспорт следва да отпаднат до 2026 г. В сектора ще се насърчава използването на устойчиви горива.
Какво означават новите правила за България
„Първите години на въвеждане на новата схема за търговия с емисии са пилотни, нещо като регулиран пазар”, обясни пред Factcheck.bg Генади Кондарев, старши-сътрудник за Централна и Източна Европа в независимия експертен център за климатични политики E3G. „Цената ще бъде около 45 евро на тон емисии. В продължение на 3-4 години ще плащаме 10 евро цента повече за литър бензин“, заяви Кондарев.
Според експерта основният риск за България е ETS2 да се превърне в изкупителна жертва на политически спекулации. „Мерките на властите в зеления преход са ненавременни и в България безкрайно се отлага либерализиране на електроенергийния пазар. [В рамките на година] България ще въведе еврото, Механизма за корекция на въглеродните емисии на границите (CBAM) и ETS2. Знаем колко лесно се подклаждат страховете на хората,“ коментира експертът.
Според него ако българското правителство е разумно, то ще захрани тези постъпления в Социалния климатичен фонд и ще може да финансира мерки, които са насочени в посока туширане на ефектите от въвеждането на ETS2, особено за най-уязвимите.
За рискове средствата от социалния фонд да не бъдат усвоени адекватно предупреждава и Даниел Попов от екологично сдружение „За Земята”, член на Комитета за наблюдение на ОП „Транспорт“ и автор на доклад за транспортната бедност в България. Най-голямо отражение от ETS2 в България ще има в транспорта заради ниската електрификация и остарелия автопарк.
„България ще получи 2,5 милиарда евро по социалния фонд. Всичко, което идва до крайните потребители, е само и единствено по волята на българските власти. Търговците на горивата трябва да отчитат емисиите. Ако КЗК и другите органи работят както трябва, повишението на цените ще е минимално, казва Даниел Попов.
Проверено:
Твърдението, че от 2027 г. домакинствата в България ще бъдат задължени от ЕС да купуват квоти за въглеродни емисии, е невярно. Под регулация ще попаднат доставчиците на горива, а не крайните потребители като домакинствата или ползвателите на автомобили.
Материалът Не е вярно, че Европейският съюз ще задължи домакинствата да купуват въглеродни квоти е публикуван за пръв път на Factcheck.bg.
Разпространявайте, моля! Тази статия е последна възможна проверка за истинността на някои твърдения. factcheck/bg