• Не е вярно, че „тайна книга“, издадена в Лондон, доказва руско участие в планирането и подготовката на Съединението между Княжество България и Източна Румелия;

• Памфлетът „Българите, каквито са“ действително е отпечатан в Лондон през 1885 г., но е поръчан от частен издател и не представя позициите на британската държава или разузнаване, както твърдят публикации във Фейсбук;

• Изданието е с анонимен автор и съдържа множество неточности, а съдържанието му е достъпно както на английски в Народната библиотека, така и в превод на български в книжарниците;

• Русия категорично се противопоставя на Съединението през 1885 г.  Тя отзовава офицерите си от България, а по-късно княз Александър I Батенберг е лишен от званието генерал. 

Във Фейсбук се разпространява публикация с твърдението, че според пазено в тайна британско издание от 1885 г. Съединението на Княжество България с Източна Румелия е било организирано и подкрепено от Русия, а Великобритания му се противопоставя. Постът се споделя от 2018 г. насам, като има над 20 хиляди интеракции (споделяния, харесвания и коментари). Според публикацията в изданието се посочва, че английското разузнаване смята Съединението за организирано от Русия, която „се стреми постепенно да постигне Санстефанска България“.

1 of 2

Памфлетът „Българите такива, каквито са“ наистина е отпечатан в Лондон през 1885 г. Той се състои от 28 страници и действително съдържа твърдения, че зад българското Съединение стои Русия и нейните интереси. „Тази революция е дело на панславянските общества, разположени на юг от Балкана от 1878 г. Седалището им е в Москва и работят в пълна хармония с руското правителство“, гласи българският превод на изданието, публикуван през 2023 г. от издателство „Изток-Запад“.

Погрешно е обаче тази теза, застъпена в памфлета, да бъде представяна като доказателство, че Съединението е дело на Русия.

Анонимен памфлет в подкрепа на политически интереси

Макар британският текст да е реален, той не е издание на държавна или академична институция и не е ясно кой е неговият автор. Като издател е посочена „Патриотичната асоциация“ – организация, създадена от депутата в Камарата на общините сър Елис Ашмийд-Бартлет с цел „да се противопостави на проруските настроения“ в кралството. 

Ашмийд-Бартлет е представител на Консервативната партия. Според биографичната справка към личния му архив, съхраняван в Института за изследване на Британската общност, роденият в САЩ депутат е смятан за ексцентрична фигура в парламента, макар да е популярен „сред провинциалната аудитория“. Основен фокус на интересите му като политик е имперската роля на Англия. Той вярва, че сигурността на Турция е от ключова важност за Британската империя и е известен защитник на турските интереси. 

„Памфлетната служба“, която отпечатва изданието, е създадена от Патриотичната асоциация с цел да популяризира идеите ѝ сред обществото. Изданието „Българите, каквито са“ не отразява позициите на британската държава, нито данни на британското разузнаване за ролята на Русия в Съединението на България, както твърдят публикациите.

 Историкът Николай Поппетров отбелязва, че текстът е типичен пример за поднасяне на фалшиви новини. 

По думите му този политически памфлет отразява реакцията в някои консервативни среди на Великобритания от извършената в Пловдив на 6 септември 1885 г. революционна акция – Съединението на Княжество България с Източна Румелия.

„Основният мотив е създаване на изцяло негативен образ на българите, многократно акцентиране на всевъзможни техни отрицателни качества. Характерно за публикацията е манипулирането с факти и твърдения, има груби фактологически грешки, изопачаване на хронологията на събитията, не само пренебрегване на добрия тон, но и явното нежелание да се познава един народ. Текстът „Българите такива, каквито са“ е един малък пример за груба историческа спекулация, който обаче трябва да се познава. Брошурата е свидетелство за това как в голямата политика на Великите сили интересите на малките държави нямат никаква стойност“, отбелязва още Поппетров. 

Историкът доц. д-р Борис Стоянов от Историческия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ също коментира пред Factcheck.bg съдържанието на брошурата Bulgarians as they are. Той отбеляза, че авторът ѝ е неизвестен. 

“Преведена е и издадена на български език от изд. „Изток – Запад“. Текстът ѝ е силно негативен спрямо българите, отразявайки често срещаното в консервативните среди становище, че сме покорни изпълнители на руската воля и сме част от руския план за унищожение на Османската империя и най-вече завладяване на Проливите. Тя обаче не отразява официалната британска позиция, при все че на власт е консервативното правителство на лорд Солсбъри. В Лондон бързо разбират, че отношенията между София и Санкт Петербург рязко охладняват след акта на Съединението, изцяло по вина на руския императорски двор, и заемат адекватна позиция в опит да засилят българската еманципация от руснаците”, казва доц. Стоянов.

История за Съединението на Княжество България с Източна Румелия

След Освободителната война през 1877–1878 г. , Османската империя е принудена да признае поражението си. Вследствие на това, през февруари 1878 година, започват мирни преговори. Така през март 1878 г. е подписан Санстефанският  мирен договор, който предвижда създаването на голяма българска държава с територия от около 180 000 кв. км., включваща почти всички земи, населени с българи. Този акт бележи възраждането на България след близо пет века османска власт и вдъхва надежди за национално обединение.

Решенията на Берлинския конгрес от същата година обаче разпокъсват българските земи. Създадено е автономното Княжество България на север от Стара планина, Източна Румелия получава административна автономия под властта на султана, а Македония остава в рамките на империята.

Още в първите години след Берлинския договор възникват инициативи за осъществяване на съединението, но те срещат сериозни вътрешни и външни пречки. Създаването на Българския таен централен революционен комитет (БТЦРК) през 1885 г. начело със Захари Стоянов дава нов тласък на движението за съединение, а обществената подкрепа за идеята става все по-осезаема.

До лятото на 1885 година ръководството на БТЦРК осъществява масова пропаганда в полза на съединението между Княжество България и Източна Румелия. Търси се подкрепата както на Каравеловото правителство, така и на княз Александър Батенберг. Поради влошените си отношения с Русия Батенберг не бърза да се противопостави на идеята, а след като е уверен от Лондон и Виена, че “ако може да се съедини Източна Румелия без война с Турция и от това не се възползва Русия, всички ще са доволни” князът дава негласното си съгласие за Съединението. Така на 6 септември 1885 г. в Пловдив, с участието на революционни чети, военни и местни общественици, е провъзгласено Съединението на Княжество България и Източна Румелия.

След официалното обявяване на Съединението на 6 септември 1885 година в областта е съставено ново временно правителство начело с д-р Георги Странски.

Ролята на Русия в този момент се оказва особено противоречива. Въпреки че именно Русия връща България на политическата карта на Европа през 1878 г., тя категорично се противопоставя на Съединението от 1885 г. Русия дори отзовава офицерите си от България, а по-късно княз Александър I Батенберг е лишен от званието генерал.

Великобритания първоначално също не подкрепя Съединението, но виждайки, че Русия се обявява против него, решава да промени напълно мнението си. Причината е, че политическият елит от Острова вижда в отказа на руснаците да подкрепят делото на българите отлична възможност да се намали руското влияние в България и същевременно да се засили британското. Основна грижа на Англия в този период е баланса на силите на Балканите и предотвратяването на прекомерно руско влияние, особено по отношение на Проливите и достъпа към Средиземно море.

От реакции по време на политически дебати се вижда, че Великобритания не иска да се въвлича във военен конфликт заради България или Източна Румелия, но е склонна към дипломатически решения, които да признаят реалностите, стига те да не застрашават нейните стратегически позиции.

Съществуват телеграми и кореспонденции между британския легат в София/други дипломати и британското правителство, които оценяват събитията и дават указания.  Те показват, че Великобритания следи внимателно реакциите не само на Османската империя, но и на Русия и останалите Велики сили във връзка със съединението, и се стреми да балансира своите интереси.

Сърбите решават да се намесят решително в събитията, обявявайки война на България. Противно на очакванията на съседите и Великите сили, България устоява. Победата над Сърбия в Сръбско-българската война (ноември 1885 г.) превръща Съединението в необратим факт.

На въпрос защо Русия е против Съединението, историкът Стефан Дечев обяснява, че трябва да имаме предвид, че Санстефанският договор и Санстефанска България до голяма степен са творение лично на граф Игнатиев. То не е резултат от действия на руската политика. Вторият момент е, че от началото на 80-те години насетне Русия е ангажирана в Азия и подобно на другите Велики сили е за запазване статуквото на Балканите, т.е. на Берлинския договор.

В този смисъл, държейки отворен въпроса за Съединението, Русия има възможност да играе между различните политически сили в страната и да обещава, че за бъдеще би помогнала, но в някакво далечно бъдеще, не в този момент. Още повече, че ако се извърши сега, то ще се извърши от сили, които в голяма степен се противопоставят на руската политика и ще облагодетелства нейният противник в България, какъвто е князът Александър I.

“Съединението е първият момент, в който България има реално свое самостоятелно външнополитическо действие”, казва Стефан Дечев.

Проверено:

Не е вярно, че „тайна книга“, издадена в Лондон, доказва руско участие в планирането и подготовката на Съединението между Княжество България и Източна Румелия. Памфлетът „Българите, каквито са“ действително е отпечатан в Лондон през 1885 г., но е поръчан от частен издател и не представя позициите на британската държава или разузнаване. Изданието е с анонимен автор и съдържа множество неточности, а съдържанието му в превод на български е достъпно в книжарниците от 2023 г. Русия категорично се противопоставя на Съединението през 1885 г.  Тя отзовава офицерите си от България, а по-късно княз Александър I Батенберг е лишен от званието генерал; 

Материалът Не е вярно, че „тайна книга“ от британски автор доказва, че Русия е организирала българското Съединение е публикуван за пръв път на Factcheck.bg.

Разпространявайте, моля! Тази статия е последна възможна проверка за истинността на някои твърдения. factcheck/bg