С въвеждането на еврото в България от 1 януари 2026 г. само за седмица в социалните мрежи се появиха най-различни неверни твърдения и внушения, а сигналите за непознаване или умишлено нарушаване на закона за въвеждане на еврото от страна на търговци и банкови служители продължават да заливат медии и институции. 

Дезинформацията и твърде кратката информационна кампания затрудняват процеса по въвеждане на еврото и водят до недоволство както към българските, така и към европейските институции.

Factcheck.bg обобщава най-често разпространяваните заблуди, свързани с прехода към еврото.  

„Търговците не са длъжни да връщат в евро и могат да отказват обслужване на клиент, който плаща с банкнота с голям номинал като 100, 200 или 500 евро.“

От началото на януари 2026 г. до края на месеца в т.нар. период на двойно обращение търговците са длъжни да връщат ресто изцяло в евро, според чл. 25 на закона за въвеждане на еврото в България. Изключение се допуска само ако търговецът няма достатъчна наличност, за да върне остатъка изцяло в евро. Тогава рестото може да бъде в левове.

Правилото важи и за случаите, когато потребителите плащат с по-едри банкноти, независимо дали в евро или левове. До края на януари 2026 г. и левът, и еврото са валидни платежни средства. Отказът да се приеме плащане в която и да е от двете валути, независимо в какъв номинал, е нарушение. Изключение може да има единствено ако търговецът не е в състояние да върне ресто заради ограничена касова наличност – например недостатъчен брой монети. Тогава той може да предложи на клиента да извърши плащането с карта. 

В периода на двойно обращение търговецът може да откаже да приеме повече от 50 броя монети в левове, включително стотинки, при една трансакция.

При нелоялно поведение от страна на търговци, потребителите могат да подават сигнали на сайта на Комисията за защита на потребителите. 

„Обмяната на левове в евро става срещу такса„

В член 26 на Закона за въвеждане на еврото е записано, че през първите 6 месеца от датата на въвеждане на еврото (т.е. до края на юни 2026 г.) банките обменят безплатно, в неограничено количество банкноти и монети от левове в евро по официалния валутен курс 1,95583 лева за 1 евро. Само за суми над 30 000 лева важи изискването обмяната да става след предварителна заявка от три работни дни.

През първата половина на годината „Български пощи“ също са длъжни да обменят безплатно банкноти и монети от левове в евро. Суми в размер от 1000 лв. до 10 000 лв. могат да бъдат обменени в един ден от едно лице само след подадена предварителна заявка от три до пет работни дни в определени пощенски клонове в страната. „Български пощи“ не обменя банкноти и монети от левове в евро в размер над 10 000 лв. на ден на едно лице.

След изтичането на шестмесечния срок банките и пощите могат да въведат такса за услугата за обмяна на банкноти и монети в евро, както и за внасяне на средства в левове по сметка. От началото на юли единствено БНБ ще обменя безплатно, в неограничено количество и без ограничение във времето банкноти и монети от левове в евро по официалния валутен курс.

„Евромонетите с надпис „стотинка“ са фалшиви“ 

В социалните мрежи започна да се разпространява внушението, че българските евромонети, които носят надписа „стотинка“, са фалшиви. Подобна публикация се появи в профила на депутата от „Възраждане“ Маргарита Махаева, но бързо след това беше изтрита, след като сатиричния фейсбук профил „Капутин“ сподели скрийншот на поста. Малко след това от профила на Махаева излезе публикация, че снимката е използвана само за илюстрация. В оригиналната публикация такова уточнение липсва. 

Българските евроменти, върху които има надпис „стотинка“, не са фалшиви. Техният дизайн е одобрен от БНБ още в началото на 2025 г, а през февруари 2024 г. приключи процесът по съгласуване и одобрение със Съвета на ЕС на дизайна на българските евромонети. Той включва името на страната „БЪЛГАРИЯ“, годината на емисия, както и надписите „СТОТИНКА“ и „СТОТИНКИ“ на монетите от 1, 2, 5, 10, 20 и 50 евроцента.

Освен в България различен надпис върху центовете има и в Гърция. Това е разрешено, защото на равнище Европейски съюз съществува правило: името на валутата е „евро“ във всички официални езици на Съюза. За разлика от него, наименованието на стотната част – cent или eurocent – подлежи на езикова адаптация. Европейската централна банка допуска държавите членки да използват национални форми, когато това е съобразено с езиковите им норми и традиции.

В България още преди официалното въвеждане на еврото Българската народна банка и Институтът за български език към БАН изработиха насоки за изписване и употреба на валутните наименования. В тях се посочва, че в български езиков контекст могат да се използват паралелно наименованията „цент“, „евроцент“ и „стотинка“.

„Българските евробанкноти и евромонети важат само в България, а тези от чужди държави не могат да се ползват в България.“

Потребители на социалните мрежи споделят различни истории, в които им е отказано да платят с евро, защото не е „българско“. Българското евро е равно по стойност на всяка друга евробанкнота или евромонета, изсечена или отпчетана в друга държава от ЕС. 

Еврото е единното законно платежно средство във всички държави членки на еврозоната, включително България от 1 януари 2026 г. Това означава, че всички евробанкноти са еднакво законно платежно средство навсякъде в еврозоната, без значение в коя държава са издадени. Това важи и за евромонетите, независимо че видът им се различава. 

Евробанкноти и евромонети, издадени в други държави от еврозоната, са пълноправно законно платежно средство в България, а българските са приети в чужбина.

„Звездите на евромонетите са 12, а трябва да са 13 заради присъединяването на България към еврозоната.“ 

В действителност 12-те звезди идват от знамето на Европейския съюз – син флаг с кръг от 12 жълти звезди. Кръгът символизира единството на европейските народи, а броят на звездите – пълнотата и съвършенството, а не броя на държавите.

Върху евромонетите звездите обикновено са разположени по ръба на монетата и оформят рамка около националния или общоевропейския мотив. Те имат декоративна и символична роля и показват, че монетата е част от общата валута на Европейския съюз.

12-те звезди нямат отношение към броя членки на ЕС, те са стандартен символ на еврото от 2002 г., когато валутата беше въведена за първи път. България е 21-вата членка на Еврозоната, а не 13-ата.

„Българските евростотинки са фалшиви, защото залепват на магнит“

Твърдението, че българските евростотинки са фалшиви, защото някои от тях „залепват на магнит“, е невярно. В интернет страницата си ЕЦБ описва състава на всички евро монети, който е задължителен и за българските, тъй като те се секат по универсални технически стандарти:

• Монетите от 1, 2 и 5 цента са изработени върху стомана с медно покритие  и могат да се привличат от магнит;
  
• Монетите от 10, 20 и 50 цента представляват сплав от мед, алуминий, цинк и калай, която не се привлича от магнити;
• Монетите от 1 и 2 евро са биметални, защото се състоят от два вида метали – никел и мед, т.е. централаната им част може леко да реагира на магнит.

Това техническо стандартизиране се прилага за всички евромонети независимо от държавата на емисия, включително за българските.

„Обмяна на валута може да става и по домовете“

През последните дни медии алармираха, че по малките населени места са се появили хора, които предлагат обмяна на валута по домовете и по телефона. 

Законът за въвеждане на еврото посочва, че единствените места, в които хората могат да обменят левове в евро, са банки, пощи и лицензирани финансови институции. Няма държавни органи, които обикалят по домовете или се обаждат по телефона, за да предлагат обмяна на валута. Това е опит за измама. Ако човек стане свидетел или жертва на подобно предложение, трябва да подаде сигнал в структурите на МВР или на тел. 112. Валутният закон предвижда санкции за обмяна на валута от лица, които не са правоспособни.

„Събират се данни за това колко хора искат да им се връща ресто в левове и ако те са мнозинство, левът остава.“

Дезинформацията циркулира в социалните мрежи, но такъв своеобразен референдум не се провежда. Законът за въвеждане на еврото е категоричен, след 1 февруари то остава единственото законово платежно средство, а българският лев ще може да се обменя по фиксиран курс, но няма да може да се използва за разплащания. Процесът по влизане в еврозоната е необратим.

Материалът Преминаването към еврото: митове и факти е публикуван за пръв път на Factcheck.bg.

Разпространявайте, моля! Тази статия е последна възможна проверка за истинността на някои твърдения. factcheck/bg