Президентът на САЩ Доналд Тръмп подписа пакет от закони за бюджетни разходи, с което сложи край на частичното спиране на работата на правителството, предаде ДПА.

Камарата на представителите беше одобрила пакета с малка разлика в гласовете. Горната камара на американския Конгрес, Сенатът, вече беше дала одобрението си.

Одобрението на бюджетния пакет осигурява финансиране за по-голямата част от държавния апарат до края на септември, с изключение на министерството на вътрешната сигурност. Пакетът предвижда само временно преходно финансиране за министерството като компромисно решение.

Сред неговите отговорности са и спорните операции на федералните агенции, насочени срещу мигрантите. Финансирането изтича следващия петък.

Президентът призова за бързи действия в понеделник, като написа в "Трут Соушъл", че ще подпише "незабавно" закона, след като той бъде приет от Конгреса.

Спирането на работата на правителството, което продължи четири дни, беше второто по време на втория мандат на Тръмп и значително по-кратко от предишното, което приключи през ноември след 43 дни – най-дългото спиране на работата на правителството в историята на САЩ.

Последните бюджетни проблеми следват фаталното застрелване на двама американски граждани в Минеаполис по време на агресивна депортация, наложена от администрацията на Тръмп.

Това предизвика призиви от демократите в Сената да блокират бюджетните законопроекти, тъй като те съдържаха финансиране за Агенция за имиграционен и митнически надзор (ICE), която е подчинена на ;инистерството на вътрешната сигурност.

Британският премиер Киър Стармър и американският президент Доналд Тръмп се споразумяха да "продължат да работят в тясно сътрудничество, за да гарантират бъдещото функциониране" на военната база на Великобритания и САЩ на архипелага Чагос, съобщиха от "Даунинг Стрийт" , предадоха Пи Ей медия/ДПА.

Това е първото известно обсъждане между двамата лидери относно споразумението за предаването на островите Чагос от Обединеното кралство, след като американският президент остро критикува споразумението миналия месец.

В изявление след разговора им говорителката на "Даунинг Стрийт" № 10 заяви: "По отношение на Диего Гарсия и споразумението, което Обединеното кралство е сключило, за да запази контрола над военната база на САЩ и Обединеното кралство с цел защита на националната сигурност, лидерите признаха стратегическата му важност."

"Лидерите се споразумяха, че правителствата им ще продължат да работят в тясно сътрудничество, за да гарантират бъдещото функциониране на базата, и ще се свържат отново скоро."

Съгласно споразумението, което ще струва 35 млрд. британски лири (48 млрд. долара) през следващия век, Обединеното кралство ще отстъпи суверенитета над Британската територия в Индийския океан на Мавриций, но ще наеме обратно съоръжението на остров Диего Гарсия.

През януари Тръмп разкритикува споразумението като "акт на голяма глупост", "акт на тотална слабост" и заяви, че мястото на жизненоважната военна база се отстъпва "без никаква причина".

Критиката му дойде в момент, когато трансатлантическите напрежения се засилиха заради амбициите му да поеме контрола над Гренландия, като Стармър го обвини, че е направил коментарите с "изричната цел да окаже натиск" върху Обединеното кралство да оттегли възраженията си срещу неговите искания относно арктическия остров.

Миналата седмица Стармър настоя, че Тръмп първоначално е подкрепил споразумението "в много ясни термини" след одобрението му от американските разузнавателни агенции.

Той посочи публичните изявления на подкрепа от страна на американския президент и неговия екип, които похвалиха споразумението като "монументално постижение", осигуряващо дългосрочното бъдеще на съвместната база на Диего Гарсия.

Американски сенатори обвиниха швейцарските банки, че не са разкрили информация за сметки, притежавани от представители на нацисткия режим в Германия по време на разследвания, предаде ДПА.

На изслушване пред Сенатската правна комисия на САЩ, озаглавено "Разкритата истина: скрити факти относно нацистите и швейцарските банки", сенатор Чък Грасли заяви, че швейцарската банка "Креди сюис", която беше погълната от Ю Би Ес през 2023 г., не е предоставила цялата информация по време на разследванията от 90-те години на минали век насам.

Между другото, оттогава са открити почти 100 сметки от нацистката епоха, каза сенаторът.

Ю Би Ес заяви в Цюрих, че приветства "възможността да се ангажира в конструктивен диалог с комисията на Сената относно историческото наследство на "Креди сюис".

Робърт Карофски, президент на подразделението на Ю Би Ес за Америките, заяви по време на изслушването, че банката продължава разследването си относно ролята на "Креди Сюис" по време на нацистката епоха и че самите те са заинтересовани от изясняване на въпроса.

Въпреки това той подчерта, че финансовите искове са били уредени със споразумение, постигнато през 1999 г. Тогава стана ясно, че швейцарските банки са държали много сметки на починали жертви на Холокоста в своите книжа като "неактивни" и че роднините им често са търсили достъп до тях, но без успех.

Банките се съгласиха да платят 1,25 млрд. долара, за да уредят претенциите на оцелелите от Холокоста и роднините на жертвите, а парите бяха изплатени от независима организация през следващите години.

Всички страни потвърдиха по това време, че всички искове са били уредени с споразумението, каза Карофски.

Публикувано съгласно общите разпоредби на https://fakti.bg/world