Оставката на кабинета „Желязков“ през декември 2025 г. и невъзможността на 51-вия парламент да излъчи ново редовно управление изправиха България пред деветите поред избори в рамките на пет години. След масови протести срещу управлението на коалицията ГЕРБ, ДПС-Ново начало, БСП и „Има такъв народ“, правителството подаде оставка. Част от протестиращите настояха за нови предсрочни избори, проведени изцяло с машинно гласуване, като според тях това би намалило злоупотребите, за които имаше сигнали след изборите през октомври 2024 г. Въпросът за технологията на гласуването попадна и в дневния ред на депутатите. Подхранван от политическия дебат, спорът за това с какви устройства да се гласува на предстоящия вот достигна до социалните мрежи и предизвика вълна от дезинформация по темата.
Противниците на машинното гласуване извадиха редица аргументи срещу него като сред най-често повтаряните бе, че в голяма част от Европа машините за гласуване са забранени.
Като страни, забранили завинаги машинното гласуване, се дават за пример Нидерландия, Ирландия, Франция и Германия.
От публикациите обаче липсва важен детайл – общото между тези държави е, че в даден момент са използвали едни и същи устройства за машинно гласуване, които впоследствие се оказват ненадеждни. Става въпрос за машини, разработени от холандската фирма NEDAP, чиито най-сериозен проблем е това, че не издават хартиена разписка, която да позволява контрол на направения избор и последващо контролно преброяване.
В България употребата на този конкретен вид устройства никога не е била предмет на обсъждане. Напротив, в публикувания през 2019 г. доклад на агенция „Сова – 5“ във връзка с възложеното от ЦИК пазарно проучване на различните устройства, които се използват по света, за машините на NEDAP се посочва, че има „изобилие от доказателства, че не разполагат с почти никакви защити срещу хакване и злонамерени манипулации, включително от разстояние, без пряк достъп до устройствата“. Затова от агенцията отбелязват, че не смятат за необходимо да представят компанията и продуктите ѝ в рамките на доклада. Устройствата, използвани в Нидерландия, Ирландия, Франция и Германия, не могат да бъдат пряко съпоставяни с машините за гласуване, използвани в България, тъй като не прилагат същата технология за гарантиране на сигурността на вота.
Произход, софтуер, защити: как работят машините за гласуване в България
Factcheck.bg разгледа причините, заради които машинното гласуване е било прекратено в тези европейски държави и доколко случаите са съпоставими с практиката в България.
Нидерландия
Машинното гласуване в Нидерландия се използва още от 60-те години на 20 век, след промени в изборните правила, които първоначално позволяват механични, а по-късно и електронни устройства за гласуване.
През 1966 г. механични машини са въведени в 13 общини. Същите устройства по това време се използват и в САЩ. Ранният опит обаче разкрива редица слабости в изборния процес: изборната администрация се оказва недостатъчно технически подготвена, при настройката и поддръжката на устройствата възникват затруднения, а липсата на информационна кампания, която да подготви избирателите, води до „необичайно голям брой празни бюлетини“.
След тези трудности Нидерландия решава да разработи собствени машини за гласуване. Проектът е възложен на научна организация, а производството – на частната компания NEDAP. Разработването и внедряването на машините обаче се осъществява без ефективен институционален контрол – обстоятелство, което по-късно става основен аргумент срещу машинното гласуване в страната.
През 80-те и 90-те години в Нидерландия са въведени електронни машини за директно записване на гласове (DRE), при които вотът се съхранява в паметта на устройството и се извлича след края на изборния ден. Законова рамка за тези машини започва да се изгражда едва през 1992 г., като дотогава изборните институции не разполагат с необходимия технически капацитет да определят ясни изисквания за сигурност и защита на вота.
Липсата на тестване и сертифициране на софтуера за обработка на резултатите остава без институционален отговор, което задълбочава съмненията около сигурността на машинното гласуване.
През 1997 г. е приета наредба за изискванията и одобряването на машини за гласуване, но сертификационният процес се оказва непълен. Част от софтуера – включително този за програмиране на партийните листи и кандидатите – остава извън обхвата на проверките, без външен независим одит и без гаранции, че целият изходен код е реално проверен.
Наредбата не урежда и ключови аспекти като тайната на вота, съхранението и сигурността на машините. Допълнително буди съмнения и фактът, че сертифициращият орган участва в изготвянето на самата регулация.
Заради тези пропуски през 2008 г. наредбата е отменена, а машинното гласуване – прекратено. Сред основните аргументи са липсата на хартиена следа, сложните процедури за гласуване и невъзможността за надеждна проверка на резултатите.
Сериозен проблем се оказват и електромагнитните излъчвания на машините, които могат да бъдат прихванати от разстояние и да разкрият информация за подадения вот, включително избраната партия или кандидат, с което се компрометира тайната на гласуването.
Въпреки тези слабости машините на NEDAP продължават да се използват до 2007 г. През 2006 г. гражданска инициатива, подкрепена от независими експерти, публично демонстрира уязвимости на устройствата, включително възможността софтуерът да бъде подменен при физически достъп до машината.
През 2007 г. Министерството на вътрешните работи и отношенията в кралството взема решение хартиената бюлетина да остане единственият метод за гласуване в Нидерландия. Това решение стъпва на поредица от установени проблеми, сред които липса на криптографска защита, възможност за подмяна на софтуера при физически достъп до машините и отсъствие на прозрачни и независими одитни механизми. През 2008 г. сертификатите на машините са окончателно отнети, което очертава основния системен проблем – липсата на ефективна регулаторна рамка и публичен контрол.
Ирландия
В началото на 90-те години правителството на Ирландия започва да проучва възможностите за машинно гласуване. До 2001 г. се изготвят анализи и се търсят подходящи устройства, а след законодателни промени същата година се създава правна рамка за използването им на избори.
През 2002 г. в три избирателни района в Дъблин се провежда пилотно гласуване с машините ES3B на холандската фирма NEDAP. След този експеримент правителството решава да купи още устройства и избира системата Nedap/Powervote, която по това време се използва и в Нидерландия.
Както в Нидерландия, така и в Ирландия започва кампания, организирана от IT специалисти, граждански активисти и организации. Те изразяват опасения, че системата не позволява избирателя да провери гласа си чрез хартиена разписка, както и че хардуерът и софтуерът на машините не осигуряват достатъчно високо ниво на сигурност. Критиките водят до публични дебати в ирландския парламент.
Правителството на Ирландия назначава независима експертна комисия, която да провери надеждността на машините. След проведените тестове комисията заключава, че устройствата ES3B на холандската фирма NEDAP не могат да гарантират тайната на вота и точността на гласуването. Основният проблем е липсата на хартиена следа, която да позволява независима проверка при спорни резултати.
След тези заключения Ирландия отменя използването на машините на избори, а самите устройства, на приблизителна стойност 50 млн. евро, са извадени от употреба и продадени за скрап срещу значително по-ниска сума.
Франция
Опитите за въвеждане на машинно гласуване във Франция започват в началото на 21 век с цел намаляване на хартиеното гласуване и улесняване на изборния процес.
През 2007 г., по време на президентските избори, в страната са използвани машини ESF1 на холандската фирма NEDAP. По същество устройствата са същите като употребяваните в Нидерландия и Ирландия, но работят със софтуер, разработен във Франция. Машинното гласуване е въведено експериментално в около 60 общини на страната, заедно с ограничен брой устройства на американски и испански производители.
След изборите през 2007 г. във Франция се появяват сходни критики с тези в Нидерландия и Ирландия. Основният проблем е липсата на хартиена разписка, която да позволи проверка дали подаденият вот е коректно отчетен от машината.
В резултат на тези съмнения през 2008 г. Франция спира купуването на допълнителни машини, като основният мотив е липсата на достатъчни гаранции за сигурността и надеждността на гласуването. Министерството на вътрешните работи въвежда мораториум, който позволява използването на машини само в онези общини, където те са били въведени преди 2008 г.
Франция не приема закон, който да забранява машинното гласуване. На практика обаче всички избори в страната след 2008 г. се провеждат изцяло с хартиени бюлетини.
Германия
В Германия гласуването с машини не е изрично забранено. На федералните избори в Германия през 2005 г. са използвани машини за гласуване на нидерландската фирма NEDAP модел ESD1 и ESD2. Те са внедрени в около 1 900 избирателни секции и са използвани от приблизително 2 млн. избиратели.
Причината за последвалото прекратяване на вота с машини в Германия е същата, установена и в другите държави, използвали тези машини. Устройствата не разпечатват хартиена разписка, която да позволява независима проверка на подадения вот. През 2009 г. Федералният конституционен съд на Германия постановява, че използването на тези машини на изборите през 2005 г. е противоконституционно, тъй като липсата на проверимо доказателство нарушава принципа на публичност и прозрачност на изборния процес. Съдът не забранява машинното гласуване само по себе си, но приема, че използваните устройства не отговарят на конституционните изисквания, тъй като резултатите не могат да бъдат проверени от гражданите без специални технически знания.
Белгия
За разлика от Нидерландия, Ирландия, Германия и Франция, Белгия често се посочва като положителен пример за успешно прилагане на машинно гласуване.
Белгия е сред първите държави в света, които провеждат експерименти за гласуване с машини. Още през 1989 г. Федералният парламент в Белгия започва тестове с цел разработване на система за машинно гласуване, която да наподобява максимално хартиения вот. Първоначално е създадена система с електронен панел и бутони, сходна с холандските устройства от този период. С нея се провеждат избори през 1991 г. в два избирателни кантона.
Системата обаче се оказва тромава и недостатъчно гъвкава за белгийската изборна система, при която в един и същи ден се гласува както за Камарата на представителите (Kamer van Volksvertegenwoordigers), така и за Сената. Това прави устройствата сложни за използване и скъпи за поддръжка.
В отговор на тези проблеми през 1994 г. е създаден независим контролен орган – Колегията на експертите, който отговаря за използването и функционирането на всички автоматизирани системи за гласуване, преброяване и обработка на резултатите. Контролът включва анализ на изходния код, проверки на оборудването преди изборния ден и наблюдение на работата на системите по време на изборите. Резултатите от тези проверки се докладват на Камарата на представителите.
Впоследствие в Белгия са въведени две нови системи за машинно гласуване.
Първата е Digivote на френската IT компания Steria, която се използва в около 85% от общините. При тази система избирателят получава магнитна карта, която активира машината. След избора на кандидат гласът се записва в магнитната карта, която след това се поставя в електронна урна за отчитане на резултата. След приключване на изборите изходният код на софтуера се публикува, което позволява независим одит от експерти и граждански организации.
Втората система, използвана в по-малък мащаб, е Jites на белгийската фирма Stesud. При нея вотът се записва директно в машината, която след това автоматично преброява гласовете. И хардуерът, и софтуерът подлежат на проверки преди и след изборния ден.
В момента в Белгия се използват както хартиено, така и машинно гласуване, като всеки кантон самостоятелно решава по какъв начин ще проведе гласуването и коя система да прилага.
Защо българският машинен вот не е сравним с извадените от употреба системи в други държави
В Нидерландия, Ирландия, Германия и Франция машинното гласуване е прекратено заради съмнения в сигурността на вота при използване на електронни машини с един и същ тип технология – без хартиена следа. При тези устройства гласът се записва единствено в паметта на машината, което не позволява независима проверка, одит или повторно преброяване.
В България машинният вот се извършва с устройства на „Смартматик“, които разпечатват хартиена разписка за всеки глас. Тази разписка се използва за контрол и сравнение с електронните резултати, а машините, софтуерът и целият процес подлежат на сертифициране, публични проверки и последващи одити от ЦИК.
Сравнението между българския модел и прекратените системи в тези държави е подвеждащо, тъй като става дума за различни технологии, различно ниво на контрол и принципно различни възможности за проверка на вота.
По публикацията работи и Ралица Фичева
Материалът Системите за машинно гласуване, отпаднали в Европа, и защо не са сравними с България е публикуван за пръв път на Factcheck.bg.
Разпространявайте, моля! Тази статия е последна възможна проверка за истинността на някои твърдения. factcheck/bg