Ново италианско изследване отново поставя под въпрос утвърдената хронология на египетските пирамиди, като предлага датировки, които се разминават драстично с приетите от академичната египтология. Екип, ръководен от италианския инженер Алберто Донини, свързан с Университетът в Болоня, твърди, че Великата пирамида в Гиза може да е многократно по-стара от традиционно приеманата възраст от около 4500 години.

Изследването, проведено през миналата година и оповестено публично едва сега, използва т.нар. Метод на относителната ерозия (Relative Erosion Method – REM). Подходът се основава на сравнителен анализ на степента на изветряне на варовиковите блокове в основата на пирамидата на Хеопс, известен в египетските източници като Хуфу. Изследователите сравняват участъци от камъка, които са били защитени от външната облицовка до късното Средновековие, с такива, изложени на атмосферни влияния още от дълбока древност.

Ключов ориентир в анализа е добре документираното земетресение от 1303 г. сл. Хр., след което голяма част от оригиналната бяла варовикова облицовка на пирамидите в Гиза е демонтирана и повторно използвана за строежи в Кайро. Това позволява на екипа да приеме приблизително 700 години като сигурен период на ерозия за определени участъци от камъка, създавайки, по думите на авторите, „естествен времеви маркер“. Сравнението между тези зони и части от същата скала, изложени значително по-дълго, е в основата на направените изчисления.

Според Донини обемът на ерозиралия материал е пропорционален на времето на експозиция. На тази база той и колегите му изследват 12 точки в основата на пирамидата и стигат до резултати, които в някои случаи предполагат възраст до 60 000 години. Самият Донини уточнява, че това може да означава или изключително ранно начало на строителството, или наличие на по-стара структура, която по-късно е била надградена. В обобщен вид той предлага времеви диапазон между 11 000 и 39 000 години, като средната стойност според неговите изчисления е около 25 000 години, при оценена вероятност от приблизително 70%.

Подобни твърдения се появяват на фона на друго нашумяло италианско проучване от Университетът в Пиза, ръководено от Корадо Маланга, с участието на египтолозите Армандо Меи и Филипо Бионди от Университетът Стратклайд. Техният екип използва наземни и сателитни георадарни технологии и твърди, че е идентифицирал мащабни подземни структури под платото Гиза, концентрирани най-вече под пирамидата на Хефрен. Според авторите тези структури наподобяват мрежа от тунели, камери и вертикални шахти, достигащи дълбочина до два километра и с предполагаема възраст около 38 000 години.

Тези твърдения бяха посрещнати със сериозен скептицизъм от страна на традиционната археология. Египетското Министерство на туризма и антиките заяви, че не е издавало разрешение за подобни изследвания и постави под съмнение както методологията, така и интерпретацията на данните. Част от специалистите предполагат, че засечените аномалии могат да се обяснят с естествени пещерни системи и геоложки формации.

Официалната египтология продължава да поддържа позицията, че пирамидите в Гиза са построени по време на Четвъртата династия, около 2600 г. пр.н.е. Едно от ключовите доказателства е т.нар. папирус от Уади ал-Джараф – най-старият известен папирус в света, датиран на около 4600 години. Документът, разчетен от френско-египетски екип, представлява дневник на надзорник на име Мерер, който описва транспортирането на варовикови блокове по Нил за облицовката на пирамидата на Хеопс.

Донини обаче предлага алтернативно тълкуване, според което фараон Хуфу може да е извършил мащабна реконструкция на значително по-стара структура. Подобни хипотези се свързват и със споровете около възрастта на Великия сфинкс, за който геолози като Фарук ел-Баз още през 80-те години предположиха, че следите от водна ерозия могат да сочат към много по-древен произход от официално приетия.

Датирането на Великия сфинкс в Гиза остава един от най-оспорваните въпроси в египтологията и геоархеологията. Официалната научна позиция поставя създаването му около 2500 г. пр.н.е., по времето на фараона Хефрен от Четвъртата династия, като аргументите се основават на близостта му до пирамидата на Хефрен, сходството на лицевите черти със статуи на владетеля и археологическия контекст на комплекса. Срещу тази хронология обаче стоят геоложки анализи, според които характерните вертикални улеи и заоблени форми на ерозия по тялото и ограждащите скали са по-скоро резултат от продължително въздействие на обилни валежи, а не на пустинен вятър и пясък – климатични условия, характерни за Северна Африка преди 10 000–12 000 години. Привържениците на тази теза предполагат, че Сфинксът може да е значително по-стар от пирамидите и впоследствие да е бил преоформян и „осъвременяван“ от фараоните на Старото царство, което би означавало, че монументът е наследство от далеч по-древен, слабо познат етап от човешката история.

Въпреки нарастващия брой алтернативни хипотези, консенсусът в научната общност остава непроменен. Повечето археолози и историци подчертават, че липсват рецензирани публикации и независими проверки, които да подкрепят датиране на пирамидите десетки хиляди години назад. Дебатът обаче продължава да илюстрира колко отворен остава въпросът за ранните етапи на човешката цивилизация и границите между иновативните интерпретации и доказуемите археологически факти.

Публикувано съгласно общите разпоредби на издателя на https://fakti.bg/life