Барaн е пред гроба на Айтен и с болка й разказва как е намерил Дилан, но тя го е отблъснала.

Сабиха гледа снимки на Гюлшах като дете и се заклева да отмъсти на Барaн за смъртта на дъщеря си.

Хавин предупреждава Сабиха да бъдат внимателни с Дилан. Господарката обаче вярва, че любовта й към Барaн е най-силното й оръжие.

Вечерта Дилан спи на дивана, а Барaн я гледа с любов. И двамата будуват, разкъсвани от неизказана болка.

На сутринта Дилан осъзнава, че това е последният й ден в имението и тайно се сбогува с Барaн, докато спи.

Вътрешният монолог на Дилан разкрива принудата й да си тръгне, за да защити любимия си. Барaн се събужда и усеща напрежението й. Тя го заблуждава, че е сънувала ужасен кошмар, а той я уверява, че винаги ще бъде до нея.

Семейството Карабей се събира на закуска, а Дилан наблюдава всички като че ли се сбогува с тях завинаги.

Грижите и любовта на семейството към Дилан я разтърсват, защото знае, че повече няма да види никого от тях.

Джихан разказва за планирания меден месец в Рим, а Дилан страда мълчаливо, знаейки, че няма да може замине.

Дилан поглежда към всички, мислено сбогувайки се с тях, преди да отиде с Барaн да приготвят багажа за пътуването.

Докато събират дрехите, Барaн подава медальона на Дилан, а тя решава да го носи със себе си като спомен от майка си.

В градината Гюл изпуска таблата, когато чува за предстоящата сватба на Фърат и Дерия. В стаята страда, че няма да може да се сбогува истински с Баран.

Дилан се прощава с Кадер и Гюл, а разговорът за любовта и прошката я разкъсва отвътре. Барaн уверява баща си, че разследването за Сабиха продължава, но най-важното за него е Дилан и нейното щастие.

Барaн предлага на Дилан да се разходят, тя приема, знаейки, че това ще е последният им миг заедно.

Спомените от първата им среща разтърсват Дилан… Барaн й признава, че още тогава е разбрал, че тя е неговата сродна душа.

Барaн заявява, че никога няма да се откаже от Дилан, а тя не може да сдържи сълзите си.