За братята Павел, Петко и Михаил Дейкови, откриватели на Панагюрското съкровище, които променят историята на българската археология:- Работен ден в тухларната: На 8 декември 1949 г. братята не са търсили злато. Те са били обикновени работници, които копаели глина за тухли в местността „Мерул“ край Панагюрище.
- Почтеност до последната драхма: Въпреки голямата бедност в следвоенна България, тримата братя не скриват нито един детайл. Те предават всички 6,164 кг чисто злато на държавата, без да се опитват да отделят дори малък фрагмент за себе си.
- Символичната „награда“: Държавата им изплаща парична награда, която по това време е изглеждала значителна (около 300 000 тогавашни лева), но след паричната реформа скоро след това, стойността ѝ се стопява драстично. С парите успяват само да си купят по един апартамент или да довършат къщите си.
- Битката за признание: Дълги години след откритието, имената на братята рядко се споменават в официалните научни публикации, където акцентът пада върху „социалистическата държава“ и археолозите, поели проучването.
- Ритуалното измиване: Преди да го предадат, братята занасят съдовете на чешмата на градския площад, за да ги измият от калта. Там те за първи път осъзнават, че държат скъпоценен метал, тъй като предметите „светнали“ веднага под струята вода.
- Скромен живот до края: И тримата братя остават изключително скромни хора. До края на дните си те работят физически труд и никога не парадират с факта, че са открили едно от най-скъпите съкровища в света.
- Семейната памет: Днес наследниците на братя Дейкови продължават да се борят за това имената на откривателите да бъдат изписвани до всяко копие на съкровището по света. Те често гостуват на Историческия музей в Панагюрище, където се пази споменът за техните предци.
Прочетено 4 пъти, 4 прочита днес