Ето 7 по-малко известни и любопитни факта за най-бляскавия тракийски шедьовър — Панагюрското златно съкровище:- Първоначалното „претегляне“: Когато братята Дейкови го откриват през 1949 г., те първо го занасят в общината, където го измиват с дезинфектант, а след това го излагат на витрината на местните хали, за да го види народът, преди да пристигнат археолозите.
- Странният капацитет: Амфората-ритон побира точно 2 литра и 100 грама вино. Интересното е, че тя има два отвора за пиене (във формата на негърски глави) в основата, което е позволявало на двама души да пият едновременно по време на ритуал за побратимяване.
- Липсващите части: Въпреки че е запазено почти перфектно, при откриването на една от фиалите липсва малка част от златния обков. Смята се, че е била изгубена или повредена още в древността, преди съкровището да бъде заровено.
- Персийското влияние: Макар да е дело на майстори от Лампсак (Мала Азия), стилът на амфората с дръжки във формата на кентаври силно напомня за изкуството на Ахеменидска Персия, което подсказва за културен обмен между траки и перси. Национален исторически музей
- Теглото е „закръглено“: Общото тегло на съкровището е точно 6,164 кг, но ако пресметнете теглото по древногръцки стандарти (статери), се оказва, че всеки съд е изработен с математическа точност спрямо тогавашните мерни единици.
- Мистерията на „Трите грации“: На един от ритоните са изобразени богините Атина, Хера и Афродита в сцена от мита за „Парисовия съд“. Малко хора забелязват, че те са изобразени в доста нетипични за гръцкия канон пози, адаптирани за вкуса на тракийския владетел.
- Скритият собственик: Върху дъното на фиалата и някои от ритоните са изписани знаци, указващи теглото в гръцки драхми и статери. Според някои изследователи, тези надписи са служели и като инвентарен опис за хазната на Севт III или друг виден одриски цар.
Прочетено 2 пъти, 2 прочита днес