На 2 април от 17.30 ч. в Народно читалище „Напред – 1903 г.“ – Павел баня ще се състои представянето на книгата на писател Пламък Искрен „Без пощада“. ЗАРАТА ви представя автора й в едно интересно интервю:
– Заглавието „Без пощада“ само за книгата ли се отнася, или е и мото на представата Ви за света ни днес? Как стигнахте до него?
Защо книгата се казва „Без пощада“, ще разбере само този, който я прочете. Но то е повече от подходящо. Някои заглавия затрудняват нас, авторите, а други идват сами. „Без пощада“ е от втория тип. Не се затрудних въобще.
Има много неща, с които не трябва да правим компромис – един вид да сме безпощадни. Не може да виждаш как някой се гаври физически или използвайки власт/служебно положение/пари с друг и да го приемаш за нормално. Не може да продължаваме да казваме: „То в България е така“ за всяка неправда. Така ще бъде, докато го позволяваме. И вече станаха 37 години! Докога! Докога ще напускат страната почти всички здрави хора с интелект?! Такива, които могат да допринесат за развитието ѝ! И да се радваме, че на чичо Джон му писнало от кръчмите в Англия и дошъл в Родопите с жена си, купили си къща и отглеждат зеленчуци в градината.
Относно представата за света – това е дълга тема. А и съм видял много малка част от него 😊 Винаги ще има и читави хора, и наивни добряци – наивността е по-меко казано глупост, и такива, които ще се възползват от наивните добряци. Ще има и силно темпераментни, и непознаващи емоцията. Да, създал съм различни типажи – някои си играят с чувствата на хората, на други им липсва всякаква толерантност. Трети извършват дори убийство – в книгата има и криминалета. Още в „Голямата работа“ Иван Галинов (моят детектив) вече е захвърлил каубойската шапка и елечето от „Престъпни мисли“. Но тук читателите виждат и как той мисли не само относно въпроси, касаещи престъпления. И може ли всяко престъпление да бъде наказано? И какво значи престъпление! Тема за размисъл за читателите.
С подобни морални казуси се сблъскват Иван Галинов и Илия Попов –
тук вече са пълноправни колеги в криминална полиция.
И понеже въпросът Ви съдържа „представата Ви за света ни днес“, ще кажа следното. И ще се огранича до България. Колко процента избирателна активност очаквате? Ви сте политически наблюдател и анализатор. А каква щеше да е избирателната активност при евентуален референдум за еврото!!! Всички знаем – почти 100% щеше да е избирателната активност на референдума – без значение кой е „за“ и кой – „против“. Политиците затова не го допуснаха – щеше лъсне колко са мразени. Когато имат стимул, хората гласуват 😊 Когато виждат смисъл! Писнало ми е разни тъпанари да лаят в ефир колко е важно да се гласува – едни и същи мутри вече над десет години.
Представата ми за България включва децата на шестнайсет години да виждат реализация в България, а не да чакат да завършат средно образование и да емигрират.
– Кой е детският Ви спомен, който според Вас е допринесъл да бъдете човекът, който сте днес?
Може би фактът, че никога не получих подкрепата на родителите си относно писането. Смешно ми е как днес деца на 8 г. са с две издадени книги. Аз също съчинявам стихотворения от 8-годишен. Имам и награди още като дете. Въпреки липсата на тази родителска подкрепа аз станах писател и поет. Когато носиш нещо у себе си и си упорит, то излиза. Да, трябва му подходяща среда. Попаднеш ли в такава, започваш пак да се занимаваш с това, което ти е заложено.
– Имате и образование „Предучилищна и начална училищна педагогика“? От какво се нуждаят днес онези, които утре ще градят свят? Как би изглеждало детското заведение, които Вие бихте създали, ако имате тази възможност?
Много хубав въпрос. Децата се нуждаят от свят, в който възрастните имат ценностна система. Защото днес нормалното се изкарва лошо, заклеймява се, а сбърканото, вредното се представя за добро. Не искам децата да живеят в такъв свят. Те са най-добрите хора и заслужават само най-доброто. Ние също заслужаваме да живеем в нормален свят, където се толерира родолюбието, народните традиции и обичаи, честността, добротата, приятелството и всички останали добродетели. Децата трябва да виждат по телевизията и на улицата нормални хора.
В моето учебно заведение не бих назначил човека на този и онзи – мой човек, а ще избирам служителите според качествата им. Интервютата ще са интервюта, а не отбиване на номера, а „избраният“ да се знае месеци по-рано. Политици няма да ми нареждат кого да назначавам. Няма да избирам според пола – мъж, жена – няма значение. Ако за 15 мин успее да грабне децата, става. Няма да бъде унижаван, както съм бил унижаван аз и още хиляди в България. За сметка на назначените, част от които дори не владеят добре български. Как учат децата!!! Полова дискриминация към мъжете в детските градини в 21 век и после жените били все ощетените. Пълни глупости! Полицайки, пожарникарки, военни – за нещо някой да ги е спрял!
– Кой е важният въпрос, който не съм Ви задала, но на който трябва да отговорите?
Как преливам от жанр в жанр – при мен жанровото разнообразие е голямо.
Не е самоцелно. Така се случва. Обичам разнообразието. С почти всяка книга излизам извън зоната си на комфорт, просто защото творецът у мен има нужда да експериментира. Така, както не съм любител на фентъзи, написах „С бели и закачки, но винаги юначни“, в която едното произведение е фентъзи. Всъщност темата за ценностите, която споменах в предния въпрос, може да се открие във всяка от книгите ми – понякога у героите, на които им липсва достатъчно изразена. Затова може би се концентрирам напоследък и на детските книги – на 14 март бе премиерата на „В гората необятна. Втора част“. Но там илюстрациите ме забиваха с издаването.