В дебатите по технологията за гласуване представители на различни партии често заявяват, че винаги са били на една или друга позиция или обвиняват опонентите си в безпринциност по темата. Преглед на публичните изяви на политическите сили показва, че много малко от тях са изцяло последователни във вижданията си, а в позициите на някои се наблюдават драматични обрати.

Като последователни привърженици на машинното гласуване се изявяват „Продължаваме промяната – Демократична България“ и „Възраждане“, макар последните да се обявяват за изцяло хартиено гласуване на местните избори през 2023 г., след избухването на скандала с тогавашния зам.-министър на електронното управление Михаил Стойнев. Последователни привърженици на машинния вот са и от „МЕЧ“ и „Величие“, но тези партии имат съвсем кратък живот и парламентарно присъствие, поради което са участвали в единици гласувания по темата.

Сред противниците на машинния вот последователни ако не в думите, то почти винаги в делата си, са ГЕРБ. Действително след дълга съпротива през 2019 г. те предлагат увеличаване на броя на секциите, в които се гласува машинно в изборите за Европейски парламент. Това решение обаче е в съответствие с вече приетото през 2014 г. поетапно въвеждане на тази технология. Само месеци по-късно от партията се опитват да отменят машинното гласуване и макар успехът им да е частичен, той води до изцяло хартиено гласуване на местните избори през 2019 г. През 2020 г. пак ГЕРБ прокарват възможността за машинно гласуване във всички секции с над 300 избиратели, но се преборват за запазването и на хартиения вот, въпреки съпротива от опозицията. През останалото време партията като цяло работи против машините или за тяхното ограничаване.

Не така постоянни в позициите си са БСП, ДПС и ИТН. Социалистите на практика въвеждат машинното гласуване чрез Изборния кодекс от 2014 г., внесен от Мая Манолова, тогава депутат от БСП. Те са сред най-активните привърженици на новата технология и я защитават във всички свои изяви до 2021 г. включително. След това обаче в позицията им настъпва обрат и те се обявяват първо за връщане на смесения модел, а след това и за ограничаване на машинното гласуване в поредица от изказвания и гласувания в Народното събрание.

От ДПС също са активни поддръжници на машинния вот в първите години от неговото въвеждане, като често гласуват заедно с БСП по темата в Народното събрание. Те започват да преразглеждат позицията си през 2019 г., когато за пръв път споменават за „машинно гласуване, но с други машини“. Депутатите от ДПС продължават да подкрепят с гласовете си машинния вот до края на 2021 г., но след това започват да критикуват и отричат технологията и да работят за нейното премахване или подмяна със сканиращи устройства.

От „Има такъв народ“ влизат за пръв път в парламента през 2021 г. със заявка за смяна на политическото статукво и силни позиции в подкрепа на машинния вот като гаранция за честност на изборите. След един кратък период извън Народното събрание в края на на 2022 и началото на 2023 г. партията сменя позицията си и започва да критикува технологията за машинно гласуване, като от 2024 г. нататък работи паралелно с ДПС за ограничаване на досега съществуващите машини и въвеждането на сканиращи устройства.

Factcheck.bg събра детайлите за това как всяка от партиите е гласувала по темата и как я е коментирала публично от появята ѝ в публичното пространство досега. Първата част на този материал разглежда позициите на ГЕРБ за машинния вот и тяхното развитие през годините, а в следващите две части ще проследим подробно и отношението на БСП, ДПС, „Продължаваме промяната – Демократична България, ИТН и „Възраждане“ към темата.

ГЕРБ – почти винаги против машините

Представители на ГЕРБ неведнъж са правили публични изказвания както против, така и в подкрепа на машинния вот. Реалните им действия през годините обаче са почти изцяло в посока ограничаване или премахване на гласуването с машини.

ГЕРБ за пръв път участва в дебати по темата през 2014 г. в 42-ото народно събрание. По време на обсъжданията на Изборния кодекс, предложен от Мая Манолова, тогава депутат от БСП, ГЕРБ заема позиция против въвеждането на машинен вот. Партията се опитва да прокара предложение за дистанционно електронно гласуване, но то не е прието.

Аргументите, които ГЕРБ изтъква против машините са, че това е „недоказан метод за предотвратяване на изборни манипулации“, че тази технология е отменена в много държави и че би дала възможност за контролиран вот. По време на окончателното приемане на текстовете за машините в пленарната зала повечето от народните представители от ГЕРБ не вземат участие в гласуването. Изборният кодекс, с който се въвежда машинно гласуване (експериментално до 2016 г. включително), е приет с гласовете на Коалиция за България, ДПС и „Атака“ (формациите, които подкрепят кабинета „Орешарски“ и осигуряват мнозинството в Народното събрание – бел.ред.)

В президентските избори през 2016 г. някои политици от ГЕРБ се включват в експерименталното гласуване с машини и правят публични изявления в полза на тази технология, а преди изборите през 2017 г. представители на партията обещават 100% подкрепа за опцията за машинен вот. Доставката на машини за изборите обаче се проваля и макар да е решено през 2017 г. да може да се гласува и с машини, изборите за 44-тото Народно събрание се провеждат само с хартиен вот. От опозицията обвиняват представителите на ГЕРБ, БСП и ДПС в институциите в умишлен саботаж на машинното гласуване.

В хода на обсъжданията на нови промени в изборния закон в началото на 2019 г. ГЕРБ изненадващо предлага увеличаване на броя на избирателните секции, в които може да се гласува машинно. Така с техните гласове се приема тази опция да е достъпна в най-малко 3000 секции на изборите за Европейски парламент през май и не по-малко от 6000 секции на местните избори през октомври. През юли 2019 г. обаче от ГЕРБ променят позициите си и внасят предложение за отмяна на машинното гласуване. След съпротива и бойкот на парламентарния кворум от страна на опозицията в крайна сметка се стига до компромис и се приема отмяна на машинното гласуване само за местните избори. 

През есента на 2020 г. отново с предложение на ГЕРБ се въвежда правило машинното гласуване да бъде достъпно във всички секции, освен тези с по-малко от 300 души в избирателния списък и още няколко изключения като мобилни или болнични секции и др. Въпреки съпротивата на опозицията ГЕРБ успява да наложи запазване и на възможността за гласуване с хартия. По тези правила се провеждат парламентарните избори през април 2021 г.

В края на април 2021 г. Народното събрание приема нови промени, инициирани от „Има такъв народ“, според които в секциите с над 300 избиратели може да се гласува само с машина. По време на дебата депутатите от ГЕРБ защитават смесената система на гласуване – с хартиена бюлетина или с машина, а след това не вземат участие в гласуването по този конкретен параграф. През май същата година народни представители  от ГЕРБ сезират Конституционния съд с искане да обяви разпоредбите свързани с машинното гласуване в Изборния кодекс за противоконституционни. Съдът се произнася, че тези разпоредби не противоречат на Конституцията.

През декември 2022 г. депутатите от 48-то Народно събрание връщат отново възможността да се избира между гласуване с машина и с хартиена бюлетина. Предложението идва от БСП, а от ГЕРБ го подкрепят. По предложение на депутати от ГЕРБ се променя и начинът на отчитане на машинния вот, като се приема това да става чрез ръчно преброяване на отпечатаните разписки, които започват да се наричат „бюлетини от машинно гласуване“.

Малко преди местните избори през 2023 г. избухва скандал с процедурата по удостоверяване на машините за гласуване, след като се появява информация, че заместник-министърът на електронното управление е снимал с телефона си процеса по генериране на хеш кода на машините. ГЕРБ е една от партиите, които изнасят информацията за действията на зам.-министъра и определят случая като пробив в националната сигурност. Острите реакции от страна на част от политическите сили, както и доклад от ДАНС, стават причина ЦИК да премахне възможността за машинно гласуване на местните избори. Между двата тура Върховният административен съд отменя това решение и връща машините за балотажа.

През януари 2025 г. в деловодството на парламента постъпват няколко законопроекта за изменения и допълнения на Изборния кодекс. На първо четене ГЕРБ подкрепя предложение от „Продължаваме промяната“, което предвижда гласовете подадени с хартиена бюлетина да се отчитат чрез сканиращо устройство, но запазва и възможността за машинно гласуване в досегашния му вид. По време на същото заседание ГЕРБ гласува в подкрепа на още два други законопроекта, които засягат машинното гласуване. Единият от тях предлага изцяло машинно гласуване, а другият – гласуване с хартиени бюлетини, които да се преброяват чрез сканиращи устройства. 

Работна група, съставена от представители на ГЕРБ, БСП, ИТН и ДПС-Ново начало, разглежда предложенията в тези законопроекти и ги обединява в общ доклад, който е разгледан от парламентарната комисия по конституционни и правни въпроси чак през януари 2026 г. След гласуванията в комисията в доклада за разглеждане в пленарната зала остава само предложението за гласуване с оптични сканиращи устройства. Това се случва с подкрепата на ГЕРБ.

В следващите две части на материала очаквайте подробен преглед на позициите на БСП, ДПС, „Продължаваме промяната – Демократична България“, ИТН и Възраждане по темата.

Материалът Как се променят позициите на партиите за машинния вот – част Ι е публикуван за пръв път на Factcheck.bg.

Разпространявайте, моля! Тази статия е последна възможна проверка за истинността на някои твърдения. factcheck/bg