• Твърдението, че курсът лев към евро определя покупателната способност на валутите, не е вярно;

• Номиналният курс 1 € = 1.95583 лв. показва само колко лева струва едно евро, но не и колко можеш да купиш с тях;

• Разликите в заплатите между България и Германия не зависят от валутния курс, а са резултат от различното икономическо развитие.

През последния месец в ТикТок се разпространява видео, генерирано с изкуствен интелект, което твърди, че фиксираният курс, по който България ще приеме еврото (1 € = 1,95583 лв.), е несправедлив и ще доведе до обедняване на държавата. Авторът на видеото настоява, че този курс определя покупателната способност на лева спрямо еврото. Като аргумент се използват сведения от 90-те години, когато левът е бил фиксиран към германската марка, а след деноминацията през 1999 г. курсът става 1:1. От това създателят на видеото прави извода, че левът и марката са имали равна стойност, както и че двете валути би трябвало да имат една и съща покупателна способност.

Видеото твърди, че покупателната способност не е една и съща, защото заплатите в България са много по-ниски от тези в Германия въпреки фиксирания курс, което се представя като форма на икономическа дискриминация. Зрителите са призовани да започнат съдебни искове срещу ЕС заради „расизъм“ и нарушаване на човешките права.

Какво се случва с курса на българския лев в миналото

През юли 1997 г., след тежка икономическа криза и хиперинфлация, България въвежда валутен борд. Това означава, че левът се фиксира към германската марка в съотношение 1000 лв. = 1 германска марка. Този курс не е избран произволно, а е базиран на пазарната стойност на лева към момента и е подкрепен от международни финансови институции.

През 1999 г. България извършва деноминация – 1000 стари лева се заменят с 1 нов лев. След деноминацията курсът автоматично става 1 лев = 1 германска марка. Малко по-късно Германия преминава към еврото, като курсът на германската марка към еврото е фиксиран на 1 € = 1.95583 германски марки. Тъй като левът е бил фиксиран към марката, с въвеждането на еврото България фиксира лева към еврото при същото съотношение.

Този курс не е „измислен“. Той е математическо следствие от фиксираната връзка между лева и марката, а впоследствие между марката и еврото. От 1999 г. досега България поддържа този курс. Благодарение на това през 2020 г. страната се присъедини към валутния механизъм ERM II, с което Европейската централна банка официално одобри курса. Присъединяването към ERM II бе една от последните стъпки на България към еврозоната. 

Разликата между номинален и реален обменен курс

Във видеото се прави грешка с две различни понятия: номинален обменен курс и реален обменен курс (или тъй нар. покупателна способност). Номиналният обменен курс е фиксираното съотношение между две валути. В случая 1 € = 1.95583 лв. Този курс не казва нищо за това какво можеш да си купиш с една единица от дадена валута. Реалният обменен курс измерва покупателната способност, тоест колко стоки и услуги могат да се купят с една валута в сравнение с друга. Това се определя не от обменния курс, а от разликите в ценовите равнища между страните. За тази цел международните институции използват показателя Паритет на покупателната способност (ППС). Обменният курс показва само колко лева се разменят за едно евро, но не и каква е реалната им покупателна стойност.

Разликата в заплатите между България и други държави

Видеото прави директна връзка между фиксирания курс и ниските заплати в България, но това е подвеждащо. Разликата в заплатите между България и Германия не е резултат от обменния курс, а от цялостната икономическа среда: производителност, индустрия, образование на работната сила, технологично развитие и други пазарни фактори.

Ако българската икономика е по-слаборазвита, логично е заплатите да бъдат по-ниски, дори при фиксиран курс. Това не е въпрос на валутна стойност, а на цялостното икономическото състояние. Фиксираният курс всъщност подпомага стабилността на заплатите, като предотвратява валутни шокове и инфлационни кризи като тази в България през 90-те.

Няма основание да се говори за дискриминация

Призивите за съдебни искове срещу ЕС заради фиксирания курс са напълно безпочвени. България сама е въвела валутния борд през 1997 г., определила е курса към германската марка и го е запазила при преминаването на Германия към еврото. Присъединяването към еврозоната е доброволен процес, който следва конкретни икономически и политически критерии. Няма никаква дискриминационна практика в това курсът на лева да бъде фиксиран към еврото по вече съществуващия механизъм.

Разликите в заплатите между отделните държави не се разглеждат в международното право като дискриминация, а като икономически факт. Да се твърди, че ниските доходи в България спрямо Германия са форма на „расизъм“ или „етническа дискриминация“ е погрешно.

Проверено:

Курсът, по който България ще приеме еврото, а именно 1 € = 1.95583 лв. не е произволен, а е резултат от дългогодишна фиксация, основана на стабилна връзка с германската марка и еврозоната. Този номинален курс не определя покупателната способност на лева. Покупателната способност се влияе от цените и доходите в съответната страна, които съответно зависят от нейната икономика, а не от курса на размяна между валути.

Разликите в заплатите между България и Германия са резултат от икономически, а не валутни фактори. Няма правно или икономическо основание да се говори за дискриминация на базата на валутен курс. Твърденията във видеото използват икономическа реторика по грешен и подвеждащ начин.

Автор: Лора Радойчева

Консултант по темата: Георги Ганев, преподавател в Стопанския факултет на СУ “Св. Климент Охридски“ и програмен директор в Центъра за либерални стратегии

Материалът Курсът лев към евро не определя отношението на покупателните способности между двете валути е публикуван за пръв път на Factcheck.bg.

Разпространявайте, моля! Тази статия е последна възможна проверка за истинността на някои твърдения. factcheck/bg