През 1778 г. Робърт Барън открива сейфовата брава. Идеята му е била да използва лоста, за да затвори болта като блокира движението му ако бъде използван друг ключ.
[ad id=“225664″]
С това той започва по нов начин да използва лоста, който дотогава служел единствено, за да ограничава движението на щифта. След Барън настъпва бурно развитие на ключарството. Ключари-изобретатели като Парънс, Чъб, Нюуел и Андрюс тръгват по стъпките на Барън и усъвършенстват заключващите системи, като с това дават и много повече сигурност на хората. По това време водещите ключари влизат в остра конкуренция, което води до множество нововъведения в заключващите системи и до откриването на нови брави и въвеждането на нови механизми.
През 1784, Джоузеф Брама изложил в лондонския си ключарски магазин брава с надпис, обещаващ 200 гвинеи на този, който успее да я отключи. Това станало след 67 години. Едва през 1851 г. на изложението в Лондон най-сигурната брава била отключена от американския ключар Хобс, като за това са му били необходими цели 51 часа.
[ad id=“263680″]
Ключарите в САЩ
Ключарските гилдии, познати още от Средновековието, продължавали да играят консервативната си роля на Стария континент, но нямали голямо влияние в Америка. Там всеки ключар имал достъп до модерните технологии, можел да се усъвършенства като ключар като развивал познанията си по механика. Така през 1844 г. Линус Йейл, работещ като ключар в банка, открил и изработил първата секретна ключалка, като използвал принципа на заключване, познат още от древен Египет. Синът на великия ключар – Линус Йейл младши, тръгнал по пътя на баща си. След като се провалил в опитите си да направи кариера като художник, той усъвършенствал ключалката на баща си, и го въвел в банките, което повишило значително нивото на тяхната сигурност. Подробна информация за щифтовата ключалка може да прочетете в статията: История на щифтовата ключалка.
Чарлз Кортни, пра-правнук на писателя Жул Верн започнал да отваря сейфове на потънали кораби. Той станал първият ключар, който работи на 120 метра под водата и помогнал на редица корабни компании да си възстановят милиони „потънали” долари. Ключари с по-малко ключарски талант, но с повече въображение въвеждат редица бутафорни защити като например фалшив катинар служещ само, за да забави по-глуповатите крадци.
Шифровото заключване дължи много за развитието си на Джеймс Саргент от Рочестър, Ню Йорк. Много от тогавашните ключари работели в тази посока, но той пръв създал работещ модел, с което сбъднал мечтата на поколения ключари. И до днес банковите трезори използват създадения от Саргент прототип. Неговата концепция включвала три часовника, които покривали времеви интервал от 3 дни. Трезорът можело да бъде отключван само с правилна комбинация, въведена единствено в определен ден и час.
[ad id=“236999″]
Ключарите през XX век
С годините и с усъвършенстването на заключващите системи ключарите се разделили на две основни групи – ключар, изработващ ключове и ключар, който поставя брави и извършва ремонти и отключвания. Постепенно правенето на брави се превърнало в бизнес, достъпен само за високотехнологични корпорации и съвсем естествено редовият ключар спрял да се занимава с него. Днес ключарят е човек, който монтира, поправя и отключва заключващи системи или изготвя дубликати на ключове.
През 1909 г. Хенри Гусман създава първата машина за дубликати на ключове. Репродукциите на ключа вече ставали за секунди и не било нужно един ключар да пили дубликатите на ръка, което естествено отнемало и много повече време. Сериозен тласък в развитието на ключарството дава автомобилната индустрия след Първата световна война. Тогава се появява и нуждата от нов модел ключове, които да издържат на вибрации. С това се появява и професията авто-ключар. Днес за съвременния ключар авто-ключарството е един от сериозните източници на доходи. А от 1926 г. ключарите разполагат и с кодова машина, която позволява ключовете да могат да се изработват по серийните им номера.
