[ad id=“225664″]
Света около мен,
разнищен на парчета,
се опитвам да слепя в гнездо
със лястовича кал.
[ad id=“263680″]
Смеха долепвам до сълзите,
зората – до нощта мастилена,
милувки – до обидите,
а звучни думи – до мълчанието….
[ad id=“236999″]
Но все не ми достига
една усмивка в ъгълчето на устата,
бадемовия цвят на погледа,
гласът ти дрезгав,
дланите ти загрубели
и думите, изречени във полунощ…
От рубриката ни „Изпрати новина“
