В края на август Евростат публикува данните за 2024 г. за дела на жителите на странитe от Европейския съюз, изложени на риск от бедност или социално изключване. Една от категориите в изследването измерва възможността на хората да си осигуряват качествено хранене. По този показател България заема предпоследно място в ЕС. Според данните 37.7% от българите не могат да си позволят да консумират месо, риба или техен еквивалент от растителен произход през ден. 

След публикуването на данните във Фейсбук започнаха да се разпространяват твърдения, че България се превръща в страна от „третия свят“ и че 38% от българите страдат от недохранване.

Какво всъщност показват данните на Евростат и по какви критерии се определя кога една група хора е в риск от бедност или социално изключване? Factcheck.bg обобщи фактите по темата.

Къде е България по критерия бедност и социално изключване (AROPE) през 2019-2024? 

Според Евростат България е сред страните от ЕС с най-високи нива по тези показатели, въпреки че процентите постепенно намаляват:

Високият дял от 37,7% отразява само една от категориите на Евростат по критериите за бедност – неспособността за осигуряване на качествено хранене. Процентът е различен от дела на хората в риск от бедност и социално изключване (AROPE) за България като цяло през 2024 г., който е 30,3%.

Показателят AROPE (съкращение от At Risk of Poverty or Social Exclusion – „в риск от бедност или социално изключване“) измерва комбинацията от бедност и социално изключване в държавите от Европейския съюз.

Според Евростат едно лице се счита за изложено на риск от бедност или социално изключване, ако доходите му са под 60% от медианния еквивалентен доход за страната. Този статистически показател отразява средния доход на човек от населението, като отчита броя и състава на членовете в домакинството. Това позволява да бъдат съпоставени домакинства с различен размер и структура.

Официални данни за медианния еквивалентен доход в България за 2024 г. все още не са публикувани. Линията на бедност се равнява на 60% от медианния еквивалентен разполагаем доход – сумата, която остава след данъци и социални трансфери.

Според данните на Националния статистически институт (НСИ) за 2024 г. линията на бедност е 763,83 лв. средномесечно на човек от домакинството. Под нея живеят малко над 1,4 млн. българи, или 21,7% от населението. Това означава, че медианният еквивалентен доход за 2024 г. е приблизително 1273 лв. на месец.

Втори критерий за определяне на риска от бедност или социално изключване е социалното и материално лишение. В тази категория попадат хора, които не могат да си позволят 7 или повече от 13 основни блага, считани за нормални в съвременния живот. Данните се събират от изследването EU-SILC (European Union Statistics on Income and Living Conditions), което в България се провежда всяка година от 2006 г. от НСИ.

Тринадесетте блага се делят на две групи:

На ниво домакинство се оценява възможността да се покриват неочаквани разходи и текущи плащания (наем, кредит, отопление, ток, вода). За нормално се счита също домакинството да разполага с автомобил, пералня, телевизор и телефон, както и да може да си позволи консумация на месо, риба или растителен еквивалент през ден.

На индивидуално ниво (за лица над 16 г.) се включват възможността човек да отделя малка сума за себе си всяка седмица, да излиза със семейство или приятели, да участва в платени социални дейности и да притежава поне два чифта сезонни обувки.

Третият критерий при измерването на риска от бедност или социално изключване (AROPE), е работната интензивност. Тя показва колко работят членовете на домакинството спрямо потенциалното им работно време – с други думи, доколко заетостта им е пълна през годината.

Ако през годината те са заети под 20% от възможното време за работа, домакинството се определя като такова с ниска работна интензивност.

Към момента Евростат все още няма публикувана статистика за дела на населението с ниска работна интензивност през 2024 г. Данните за 2023 г. обаче показват понижаване на риска – в България делът на хората, живеещи в домакинства с ниска работна интензивност, е намалял от 8,6% през 2022 г. до 7,0% през 2023 г. При средно равнище за ЕС от 8,1%, това съответства на около 323 хил. българи. 

Означават ли данните на Евростат, че България е „страна от третия свят“?

По данните на Евростат за последните пет години България остава сред държавите в ЕС с най-висок дял на населението в риск от бедност или социално изключване (AROPE). През 2024 г. този дял е 30,3%, при средно около 21% за Европейския съюз.

Тези резултати показват, че значителна част от населението е социално уязвима по европейските стандарти и че е необходимо да се засилят социалните и икономическите политики на държавата.

Терминът „страна от третия свят“ няма официално или научно определение. За първи път е използван през 1952 г. от френския демограф Алфред Сови в статията „Trois mondes, une planète“ („Три свята, една планета“) във в. L’Observateur. Сови прави аналогия с Третото съсловие от времето на Френската революция, като описва „третия свят“ като група от държави, които не принадлежат нито към западния, нито към съветския блок, но искат да бъдат признати на световната сцена.

По време на Студената война светът е разделен на три „лагера“:

• Първи свят – развитите капиталистически държави (САЩ, Западна Европа, Япония);

• Втори свят – социалистическите страни, ръководени от СССР;

• Трети свят – останалите държави в Азия, Африка и Латинска Америка.

Днес изразът „трети свят“ се счита за остарял и дискриминационен, тъй като възпроизвежда йерархична и колониална представа за света. ООН, Световната банка и ЕС не използват този термин, а предпочитат понятия като „глобален юг“, „развиващи се държави“ или „нискодоходни/среднодоходни страни“.

От съвременна гледна точка България е член на Европейския съюз и не попада в категорията „трети свят“. Индексът AROPE е специфичен статистически инструмент на ЕС за измерване на бедността и социалното изключване и няма връзка с идеологическия термин „трети свят“.

Материалът „Държава от третия свят“? Какво всъщност показват данните на Евростат за България е публикуван за пръв път на Factcheck.bg.

Разпространявайте, моля! Тази статия е последна възможна проверка за истинността на някои твърдения. factcheck/bg