Внимавай какво си пожелаваш

Живка Кехайова

Внимавай какво си пожелаваш, защото може да се сбъдне, са казали мъдрите. Бих добавила – особено, ако нямаш реален план какво да правиш при сбъдването.

Нарочно не коментирах последните протести, защото коментарът ми за първия, се отнасяше и за тях. Вчера и досега чета постове и анализи във всякакви групи и медии. Виден е стресът от хода с подадената оставка на правителството, защото очевидно никой е нямал план какво да прави, ако това стане сега, а не след 2-3 месеца. Дори Радев, ако ще действа, ще го прави под пара, следователно не достатъчно ефективно и това е единствената прилична новина.

За да е ясна позицията ми – според мен няма българин, без значение от коя политическа сила е, или на кого симпатизира, който вече да не иска пълна трансформация на наследената от мутрокомунизма система на управление. Да, тя ле-е-кинко бе пренасочвана да върви бавно по някакъв по-нормален маршрут, но нито скоростта, нито тежестта на композицията отърваха някому, включително вече на авторите й. Особено в последните 2-3 години на възлови промени и сривове в световен мащаб. Последните „угасиха“ и светофарите по пътя, заедно с премахването на много от „знаците“ по него.

Ориентир остана само остта добро-зло, а тя е в морално-философския спектър и е пълна енигма за мнозинството потребители на консуматорския свят, на които им е трудно, да не кажа – невъзможно, да разберат значимостта на нещо, извън материалния интерес.

Възможните сценарии за България (до един неприятни в следващите няколко години), са описани и описвани през час от кой ли не. Само подредбата им по вероятност е различна за различните анализатори в зависимост от пристрастията им. Само ще кажа, че ако Радев се включи в играта, това ще е пълен погром за бъдещето не само на Z поколението, но и на тези след тях. Ако имаме късмет и не успее – ще влезем в спирала на безвремие и връщане назад, както до скоро. Защото в политиката няма по-голяма грешка от обезчовечаването на противника. Това винаги води до липса на път и то не само напред. От ситуацията днес ще загубят всички политически субекти в дългосрочен, че и късосрочен план – всички до един. Нито един няма достатъчно полезен ход за добро и полезно политическо оцеляване.

Ако имаме късмет, отвратителността ще вземе да роди нови реални лидери на новите поколения и на едно ново и различно време. Важното е кога ще се случи това. Максимата: „по-добре късно, отколкото никога“ – в случая не е валидна. Ако е късно, ще е прекалено късно, за да има добро някога България. Добри в сегашния политически свят на страната ни няма, а младите ще бъдат употребени и захвърлени, ако спешно не пораснат, за да се превърнат от ентусиасти на бунта (едно много приятно за момент амплоа, както самата аз знам) – в съзидатели (една много тежка, неприятна служба, но единствената придаваща смисъл на който и да е живот). И единствената, създаваща бъдеще.