След като на 29 януари ДПА предаде, че първите бойни батальони са били разпределени в разположената в Литва танкова бригада на германската армия, на 4 февруари агенцията съобщи, че военнослужещи на НАТО официално са се присъединили към частите на Бундесвера в балтийската държава, пише БТА.
Многонационалната бойна група с предно присъствие в литовския град Рукла бе създадена с рамкова (ръководеща) държава Германия. Към 4 февруари е имало 18 ротации на национални военни сили, отбелязват в уебстраницата си Въоръжените сили на Литва.
Министерството на отбраната на балтийската държава на свой ред обръща внимание на факта, че над 24 000 военнослужещи от съюзническите държави Германия, Белгия, Чехия, Исландия, Хърватия, Люксембург, Норвегия, Нидерландия и Франция са имали обучение на литовска територия от 2017 година насам.
ДПА посочва, че след интегрирането на военнослужещите на НАТО личният състав на германската военна част е нараснал на около 1700 души. Бригадата "Литва“ с прилежаща бойна техника официално застъпи в балтийската държава през април миналата година и се очаква да стане напълно оперативна като бойна единица догодина, с общ състав от 4800 войници и 200 цивилни служители, уточнява ДПА.
"Водещата роля на Германия в защитата на източния фланг на НАТО е безценна“, каза литовският министър на отбраната Робертас Каунас в речта си на церемонията по сливането в град Каунас, цитиран от ДПА Той нарече германската бригада "най-добрият възпиращ фактор“ за Литва и региона.
Разполагането на личен състав и бронетанкова техника на Бундесвера на литовска територия е историческо решение – това е "първият път, когато голямо германско военно формирование се установява за постоянно в чужбина“, припомня ДПА.
Церемонията по сливането
Церемонията по сливането на двете военни формирования се състоя в Каунас. "Пехотната бригада "Железен вълк“ на литовските въоръжени сили предаде на 4 февруари знамената на многонационалната бойна група на НАТО на германската 45-а танкова бригада "Литва“ на церемония в Парка на сливането в Каунас (там се сливат реките Неманис и Нерис – бел. ред.). След девет години служба като част от литовско подразделение многонационалната бойна група на НАТО беше прехвърлена под командването и в състава на германската бригада“, пише в сайта на литовската армия.
Това е ясен знак за единството на НАТО, решимостта на съюзниците и дългосрочния ангажимент към отбраната на Литва, отбелязва Министерството на отбраната на балтийската страна. "Единството на НАТО е от ключово значение в днешната среда по отношение на сигурността, а всеки военнослужещ на страна съюзник в НАТО, отбиващ дълга си в нашата страна, прави защитата на Литва по-силна“, каза началникът на отбраната на Литва – генерал Раймундас Вайкшнорас.
Церемонията започна със света литургия в катедралата на Каунас „Св. св. Петър и Павел“, където военнослужещите получиха благословия, описва на уебстраницата си литовската армия. Командването на бойната група на НАТО бе предадено на подполковник Себастиан Хаген. Досегашният командир на групата – подполковник Тобиас Тиедау, беше награден за заслугите си от министър Каунас.
"Днес най-ясното послание към Русия е просто: тук са войници от 45-а германска танкова бригада „Литва“. Тя и съюзниците от НАТО засилват сигурността на Литва и целия регион рамо до рамо с литовските въоръжени сили. Многонационалната бойна група на НАТО официално стана част от германската бригада в Литва, тъй като бе преполовен графикът на разполагане на германското бойно формирование“, заяви в речта си по време на церемонията литовският министър на отбраната, цитиран от сайта на въоръжените сили на страната.
Командващият литовските сухопътни войски – бригаден генерал Нериюс Станкевичус, предаде знамето на НАТО, както и цветовия код на многонационалната бойна група „Литва“ на алианса, на инспектора на германската армия – генерал-лейтенант Кристиан Фройдинг,
Той на свой ред връчи знамето на командира на 45-а германска бригада – бригаден генерал Кристоф Хубер. Традицията на предаване на знамето датира отдавна, отправяйки послание не просто за предаване на командването, но и на отговорността, отбелязват Въоръжените сили на Литва, добавяйки, че цветовете на подразделението са символ на чест, идентичност и всеотдайност. Те са част от ритуала като изключителен знак за доверие и единство.
Многонационалната бойна група на НАТО в Литва досега
НАТО взе решение за разполагане на свои части на предни позиции на източния фланг на срещата на върха на алианса в полската столица Варшава през 2016 година. Първите войски от новото подразделение на НАТО пристигнаха в Литва през 2017 г. Подсилената бойна група за предно присъствие на НАТО служи интегрирано в пехотната бригада „Железен вълк“ на литовската армия.
Бойната група за предно присъствие на НАТО беше преименувана на Многонационална бойна група на НАТО на 5 февруари 2025 г. Както и преди, тя е съставена от бойни роти с тежка техника, разузнавателна рота, подразделения за бойна поддръжка и команден състав. В случай на необходимост, обучение или заплаха многонационалната бойна група може да бъде подсилена с артилерия, противовъздушна отбрана, инженерни сили и друга подкрепа в кратки срокове.
Цикълът на обучение в мирно време на многонационалната бойна група на НАТО обхващаше учения за бойна готовност в Литва за повишаване на готовността на литовските сили за отбрана в случай на криза или конфликт, рамо до рамо с национални и съюзнически сили. Програмата след всяка ротация включваше обучение съгласно договорени планове за бойна готовност, които завършват с учение за издаване на сертификат за всички военнослужещи към съответния момент в пехотната бригада „Железен вълк“, посочва литовското Министерство на отбраната.
Освен обучението и занятията на полигон, бе налице и един важен аспект на подсилената готовност на НАТО за предно присъствие: превоз на тежка техника по вода, по въздух и посредством железопътен транспорт. Съюзниците, които предоставиха ротации на бойната група с размерите на батальон в Литва, осигуриха освен автомати, гранатомети и противотанкови системи още и помощни машини, бойни машини на пехотата, бронетранспортьори и танкове.
Тежката военна техника, която премина обучение в Литва, включваше бойни танкове, бойни машини на пехотата (БМП), бронетранспортьори (БТР), самоходни артилерийски системи, бронирани евакуационни и разузнавателни машини, товарни и леки транспортни средства, отбелязва в своя сайт литовското Министерство на отбраната.
Военните от многонационалната бойна група на НАТО участваха активно в обществени прояви, в повечето големи социални инициативи и градски фестивали в страната, във възпоменателни церемонии. Съюзническите войски участваха и в кампании по кръводаряване, както и в строителството на образователни институции и домове за приемни грижи.
За какво изразходва Литва рекордния си военен бюджет
Литва отделя рекордните 4,79 милиарда евро от вътрешния си брутен продукт за отбрана за настоящата 2026 година, като повече от една трета от бюджета е предназначена за усвояване на основни оръжейни системи. Това е упоменато в публично публикувана информация за плановете на правителството на министър-председателката Инга Ругиниене за разходи за отбрана, посочва Жигинтас Аброймайтис в сайта на ЛРТ.
Официални представители казват за Литовското радио и телевизия, че не се очакват големи нови договори за обществени поръчки тази година или в близко бъдеще, тъй като средствата ще отидат предимно за разсрочено плащане на поръчаните по-рано верижни бойни машини на пехотата, танкове, артилерия и системи за противовъздушна отбрана – покупки, предназначени за оборудване на цяла военна дивизия. Останалите средства ще бъдат използвани за развитие на инфраструктурата, заплати на военнослужещи и цивилен персонал, както и за рутинни оперативни разходи.
Разходите за отбрана тази година възлизат на около 5,38% от БВП на Литва, което е рязко увеличение спрямо предишни години и най-високото ниво от възстановяването на независимостта през 1990 година. Литва обеща след присъединяването си към НАТО през март 2004 г. да изразходва поне 2% от БВП за отбрана – цел, чието пълно изпълнение отне близо 15 години, обръща внимание ЛРТ.
Значителна част от тазгодишния бюджет ще бъде насочена към продължаващи плащания за стратегически попълнения на арсенала, направени през последните години. Литва е поръчала 100 верижни бойни машини на пехотата "Марк Ай Ви (CV90 Mark IV) и планира да похарчи около 375 милиона евро за тях тази година. Съгласно споразумение за промишлено сътрудничество с Швеция литовските компании също ще участват в производствения процес, пише Абромайтис.
Ще продължи изплащането на траншовете и за 44 танка "Леопард“ (Leopard 2A8) – достатъчни за един батальон – като тази година по въпросната разплащателна схема са отпуснати около 350 милиона евро. Покупката на танкове е най-скъпата придобивка за един вид бойна техника. За пълното им изплащане ще са необходими още няколкостотин милиона евро през следващите години, обръща внимание ЛРТ.
Литва е поръчала и 30 допълнителни самоходни гаубици ЦЕЗАР (CAESAR), с което общият им брой на въоръжение в литовската армия ще достигне 48. Това ще направи Литва втора по брой оръдейни система от този френски модел в света, посочва ЛРТ. Очаква се тази година за тях да бъдат платени около 100 милиона евро. И тук има партньорство, като Франция инвестира 12 милиона евро в ремонтни цехове в Литва, както и за обучение, симулатори и резервни части.
Освен това литовските военните очакват доставки на осем американски реактивни системи за залпов огън ХАЙМАРС (HIMARS), широко използвани от Украйна в съпротивата срещу руската инвазия, акцентира ЛРТ. Около 70 милиона евро ще бъдат платени на производители от САЩ тази година. Освен това приблизително 100 милиона евро ще бъдат отпуснати за четвърта система за противовъздушна отбрана със среден обсег НАСАМС (NASAMS).
Началникът на отбраната на Литва Вайкшнорас заяви, че страната очаква първите батареи HIMARS да пристигнат тази година и подчерта значението на устойчивото финансиране, съобщава ЛРТ. "Устойчивостта на бюджета за отбрана е изключително важна“, каза той, отбелязвайки текущите инвестиции в противовъздушна отбрана, боеприпасите и друг военен капацитет.
Много от големите договори за обществени поръчки бяха подписани от предишни министри на отбраната след пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна през 2022 г. Настоящите държавни служители имат ограничено поле за решения, тъй като повече от една трета от тазгодишния бюджет за отбрана е предназначен за плащания по вече направени поръчки, пряко свързани с развитието на литовските въоръжени сили на ниво дивизия, посочва сайтът на Литовското радио и телевизия.
Обща балтийска зона на военна мобилност
Действията на Литва във военния сектор в началото на настоящата година идват в контекста на обявеното в самото ѝ навечерие от министрите на отбраната на трите държави от Прибалтика създаване на "обща зона на военна мобилност“. Сайтът „Естониън уърлд“ съобщи на 31 януари, че идеята на Литва, Латвия и Естония е да се положат основите на „военно Шенгенско пространство“ в цяла Европа.
Целта на тази зона за военна мобилност е да се синхронизира дейността на граничните контролно-пропускателни пунктове в мирно време, включително процедурите за преминаване на пешеходци и превозни средства, уточнява "Естониън уърлд“. Крайният резултат би трябвало да бъде една обща, хармонична европейска зона, се казва в изявление на Министерството на отбраната на Естония.
Зоната за военна мобилност е важна за укрепването на отбранителните позиции на трите балтийски държави, "като крайната цел е да се създаде „военна Шенгенска зона“ в цяла Европа“, посочва естонският министър на отбраната Хано Певкур, цитиран от "Естониън уърлд".
Министрите на отбраната на Естония – Певкур, на Латвия – Андрис Спрудс, и на Литва – Робертас Каунас, отбелязаха в съвместна декларация, че Балтийската отбранителна линия се е превърнала в модерна, междусекторна концепция за отбрана.
"Отбранителната линия се превърна в съществен елемент за обезпечаване на сигурността на източния фланг на НАТО и ЕС“, посочи естонският министър Певкур. През 2025 г. форматът за сътрудничество между министрите на отбраната на Естония, Латвия и Литва беше председателстван от Естония. Тази година ротационното председателство бе поето от Латвия.
Публикувано съгласно общите разпоредби на https://fakti.bg/world