Едно стихотворение на старозагорския поет Йордан Пеев.
АДАЖИО
Господи, какви пролети.
Боже, какви зими.
Всеки ден да се молиш,
няма пак да ги има.
[ad id=“225664″]
И осъзнаваш как е
минало всичко вече,
и като ситен пясък
тъничко се изтече.
Чуваш зад теб да плачат
бившите ти любови,
а отпред още крачи
онзи копнеж за нови.
И те завъртат думи,
мисли и бурни страсти,
посред които губиш
младостта си.
[ad id=“263680″]
Залезни са очите
на онова, дето чака.
Ако ще питаш – питай,
че ще е късно в мрака!
Който направил – правил.
Който играл – играл.
Другото е забрава
и разпиляна кал.
12.04.2016
Йордан Пеев
