Алипий бил син на благочестиви родители, които живеели в Адрианопол. След като овдовяла, майката поверила възпитанието на своя син на епископ Теодор, който учел детето на Светото Писание. Епископът го ръкоположил за свой дякон.
Като взел съгласието на майка си и раздал имота си на бедните, Алипий напуснал града и се заселил в пустинно място в една стара елинска гробница. Над гробницата, в която се заселил Алипий, имало каменен стълб с идол отгоре.
Пустинникът счупил този идол и го заменил с кръст. Алипий решил да построи на това място храм в чест на св. Евфимия, която му се явявала в съновидение. А сам пожелал да усили своя подвиг чрез стоене на стълп, където прекарал 53 години, без да слиза от него, като понасял всички въздушни промени, всякаква умора и болест.
Само 14 години преди смъртта, когато от стоене нозете му били покрити с рани, той вече не е могъл да стои там, а лежал. Алипий се поминал на 118 години, в 640 г., в царуването на император Ираклий.
