-
Твърдението, че Конституционният съд на Германия е забранил гласуването с машини в страната, е невярно;
-
Решението на съда от 2009 г. определя като противоконституционно машинното гласуване на изборите в Германия през 2005 г., а не машинното гласуване изобщо;
-
Причина за решението е, че резултатите са отчетени изцяло електронно, без отпечатване на контролни разписки, което според съда нарушава принципа за прозрачност в процеса на гласуване;
-
Твърдението, че машинното гласуване е забранено в Германия, е част от дезинформационен наратив, който от години се използва от различни противници на машинния вот.
Твърдение:
Радомир Чолаков, зам.-председател на Комисията за защита на конкуренцията и бивш депутат от ГЕРБ, в предаването „Твоят ден“ по NOVA NEWS, 14 февруари 2026 г.:
„Второто базисно нещо, в което винаги съм бил убеден е решението на германския Конституционен съд, когато той е забранил използването на машините в Германия. Съдът е казал, че цялата власт произтича от народа и затова е казал, че процесът за провеждане на изборите трябва да бъде извършван от народа физически по процедура, в която народът във всеки един момент може да разбере какво се случва. С този аргумент федералният съд забранява машините“.
На фона на дебата за промените в Изборния кодекс и исканията за изцяло машинно гласуване на предстоящите извънредни избори, Радомир Чолаков – бивш депутат от ГЕРБ и настоящ зам.-председател на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) – възроди стара пропагандна теза, че германският Конституционен съд е забранил машинното гласуване.
В ефира на NOVA NEWS Чолаков припомни случая от 2009 г., вместо да отговори на въпроса на водещата Лора Инджова защо протоколът от паметта на машините да не се използва като допълнителна форма на контрол.
През 2022 г. Радомир Чолаков, тогава депутат от ГЕРБ и председател на правната комисия, подкрепи промените в Изборния кодекс, с които машинният вот на практика беше обезсилен, а функцията на устройствата бе сведена до принтиране на машинната бюлетина. Тогава от партията на Бойко Борисов беше направено предложение протоколът, който машините отпечатват в края на изборния ден и който съдържа обобщените данни от гласуването, да не се взема предвид. Вместо това беше предложено разписките, които дотогава имаха контролна функция, да се считат за бюлетини от машинно гласуване. Тези изменения бяха гласувани по време на 18-часово среднощно заседание на правната комисия.
Още тогава ГЕРБ, ДПС и БСП, които подкрепиха промените, започнаха да използват превратно тълкуване на решението на германския Конституционен съд в подкрепа на позициите си.
В действителност съдът в Германия се произнася през 2009 г. по повод машинното гласуване в страната през 2005 г., като казва, че то противоречи на Конституцията на страната, защото самата организация на изборния процес не е съответствала на изискванията за прозрачност и публичност.
Конституционният съд в Германия казва, че изборният процес чрез машини трябва да бъде максимално прозрачен за всички граждани, включително за онези без необходимите технически познания в конкретната материя. Именно в това се състои и изискването за публичност на изборите, което е записано в член 38 от основния закон на Федерална република Германия.
Това изискване не е било изпълнено на изборите през 2005 г., тъй като вотът на гражданите се е отчитал единствено в електронна форма. Машините не са предоставяли контролни разписки, а единствено протоколи със сумирани данни. По този начин нито може да се направи сравнение, нито избирателят може да провери сам дали вотът му е отчетен правилно, нито може да се извърши контролно преброяване на разписките, каквото беше записано в изборните правила при въвеждането на машинното гласуване в България.
Според съда гласуването с машини е допустимо, ако изборният процес подлежи на проверка. Като пример се посочва съхраняването на подадените гласове и в друга форма, освен електронна.
Конституционният съд в Германия уточнява, че няма доказателства за манипулации и измами, настъпили по време на изборите с машини през 2005 г., поради което не се налага касиране на изборите и разпускане на Бундестага.
Конституционният съд в Германия не забранява или отрича по принцип машинното гласуване, а единствено посочва, че е необходима по-голяма прозрачност. Въпреки това до този момент в страната не са провеждани други избори с машини.
Българският Конституционен съд за германското решение
Решението на германския Конституционен съд не за първи път се използва като аргумент срещу машинното гласуване в България. През май 2021 г. ГЕРБ атакува пред Конституционния съд въведеното тогава изцяло машинно гласуване във всички секции с над 300 гласоподаватели.
Доводите на ГЕРБ са, че се нарушават принципите на общо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване, принципът на публичност и прозрачност, както и изискването за контрол над изборния процес. В публичното пространство партийните представители изтъкват като аргумент за позицията си именно невярната интерпретация на германския случай.
През юли 2021 г. Бойко Борисов казва: „Немският парламент категорично и конституционният им съд забраниха такъв тип гласуване. Единствени в Европа сме ние“. Сходна теза лансира и бившият депутат от ГЕРБ Дани Каназирева, която подчертава: „Ако бяха колегите се запознали предварително с решението на немския конституционен съд относно машинното гласуване, то щяха да видят, че категорично машинният вот е обявен за противоконституционен“.
Конституционният съд отхвърля тези аргументи и посочва, че машинното гласуване не е противоконституционно и не нарушава принципа за равно избирателно право, а законодателството отговаря на изискването за публичност, прозрачност и контрол върху изборния процес. Избирателят може да провери начина, по който електронната система регистрира вота, чрез контролната разписка, която машината отпечатва на хартия. Това е и основната разлика с германския случай, при който няма хартиено копие на подадения глас:
„Както актът на гласуване, така и неговото отчитане от външна страна могат да бъдат наблюдавани и проверявани от самия гласоподавател, без това да изисква специални технически познания и умения“.
Заради това, смята съдът, аргументите на германския Конституционен съд са „неотносими“ към българския случай.
Теоретичната възможност машините за гласуване да допускат софтуерни грешки или да бъдат манипулирани не е основание за установяване на противоконституционност на оспорените разпоредби, смята българският Конституционен съд.
Въпреки определението на българския Конституционен съд през 2022 г. бившият председател на БСП Корнелия Нинова успява да наложи връщане на хартиената бюлетина именно като използва неверния аргумент за забраната на машините от Германския конституционен съд. По думите ѝ съдът е определил машините като „ненадеждни“ – твърдение, което беше опровергано от Factcheck.bg.
Година по-рано Нинова пише във Фейсбук, че „само машинното гласуване е гаранция за честни избори“ и обвинява ГЕРБ, че саботира процеса. В полза на машинното гласуване са се изказвали и лидерите на ДПС и „Има такъв народ“, които сега се изправят срещу тази технология.
Проверено:
Твърдението, че Конституционният съд на Германия е забранил гласуването с машини в страната, е невярно. Решението на германския Конституционен съд от 2009 г. определя като противоконституционно единствено машинното гласуване на изборите в Германия през 2005 г., а не машинното гласуване изобщо. Резултатите при този вот са отчетени изцяло електронно, без отпечатване на контролни разписки, което според съда нарушава принципа за прозрачност в процеса на гласуване. Твърдението е част от дезинформационен наратив, който от години се използва от различни противници на машинното гласуване.
Материалът PolitiCheck: Не е вярно, че Конституционният съд на Германия е забранил машинното гласуване е публикуван за пръв път на Factcheck.bg.
Разпространявайте, моля! Тази статия е последна възможна проверка за истинността на някои твърдения. factcheck/bg