Кокичетата (Galanthus) са нежни многогодишни луковични растения от семейство Кокичеви (Amaryllidaceae). Те са известни с ранния си цъфтеж, често пробивайки снега, за да обявят настъпването на пролетта.
Ботанически характеристики и разпространение:
  • Произход: Естественият им ареал обхваща Западна, Централна и Южна Европа, както и Мала Азия.
  • Местообитание: В дивата природа растат най-често в широколистни гори и ливади, като предпочитат полусенчести места с влажна, хумусна почва.
  • Външен вид: Растенията достигат височина до 15 см. Цветовете са увиснали, камбанковидни, съставени от три външни и три вътрешни бели околоцветни листчета, често с деликатни зелени белези. 
Любопитни факти и употреба:
  • Галантомания: Има хора, които са страстни колекционери на различни сортове кокичета, като това хоби се нарича галантомания.
  • Медицина: Луковиците и листата на кокичето съдържат ценния алкалоид галантамин (познат в България като Нивалин), който се използва във фармацевтичната индустрия. Професор Димитър Пасков открива свойствата му да инхибира ацетилхолинестеразата, което го прави ключов елемент в лекарствата за лечение на болестта на Алцхаймер и други неврологични заболявания.
  • Защита: Обикновеното кокиче (Galanthus nivalis) е защитен вид в България и е включено в Червената книга. Забранено е брането му от естествени находища.
Отглеждане в градината:
  • Засаждане: Луковиците се засаждат през есента (септември-октомври) на дълбочина около 10 см.
  • Групиране: За най-добър визуален ефект, специалистите препоръчват луковиците да се засаждат на групи от поне 25 броя.
  • Размножаване: Най-ефективният начин за размножаване в градински условия е чрез разделяне на туфите веднага след цъфтежа, преди листата напълно да пожълтеят. 
Кокичетата са изключително издръжливи на студ и могат да виреят в саксии или в градината, радвайки с първия си цъфтеж след зимата.
Прочетено 26 пъти, 1 прочита днес