• Не е вярно, че протестите в Литва от декември 2025 г. са насочени срещу Европейския съюз и предполагаема негова намеса в медийната политика на страната;

• Протестите са реакция срещу опитите на управляващите в Литва да въведат механизми за политически контрол върху обществените медии; 

• Европейската комисия и международни правозащитни организации критикуват предложените мерки и призовават те да бъдат преразгледани.

На 20 декември 2025 г. фейсбук страницата Anonymous BG с около 13 хиляди последователи публикува видео от декемврийските протести в Литва с описанието, че са срещу „нарастващото влияние на европейските политически структури върху вътрешната политика на страната“. Твърди се още, че протестите са „срещу предложени законодателни промени за обществената медия LRT, които според демонстрантите обслужват външни, проевропейски интереси“ и че „натискът идва от самите европейски институции и политики“. Видеото събира над 5300 харесвания и има 1200 споделяния. 

В действителност вълната от протести за свобода на словото в Литва започва след законодателни предложения за промени в управлението на обществената медия LRT, които биха улеснили отстраняването на генералния директор. Предложенията са внесени от латвийската популистка партия „Зората на Неман“, която е част от управляващата коалиция, и са приети на първо четене.

Европейски организации изразяват тревога от внесените предложения и подкрепят твърденията на протестиращите, че текстовете може да противоречат на законите на ЕС.

Опасения за политически натиск срещу обществената медия

На 8 ноември популистката партия „Зората на Неман“ приема резолюция, в която посочва политическата опозиция и медиите като заплаха за обществото. В резолюцията се споменава за нередности в обществената телевизия LRT и се прави препратка към приключилия в началото на ноември одит на обществената медия, извършен от Сметната палата на страната по инициатива на „Зората на Неман“. Заключението от проверката е, че „няма признаци за престъпна дейност“. В същото време председателят на парламентарната одитна комисия, който е представител на „Зората на Неман“, твърди, че резултатите от проверката не са достатъчно убедителни и има данни за финансови злоупотреби, заради което разследването ще продължи.

На 20 ноември парламентът приема тригодишно замразяване на бюджета на LRT и намаляване на данъчните ѝ приходи след този период. Според съществуващата дотогава наредба бюджетът на медията е трябвало да нарасне с около 11% през 2026 г. Внесените от „Зората на Неман“ поправки променят формулата за определяне  на финансирането на обществената медия, така че то да бъде по-ниско след изтичането на тригодишния период.

След извършения одит от „Зората на Неман“ предлагат промени в законите, регулиращи управлението на LRT, които улесняват уволнението на директора на телевизията. Законодателните промени предвиждат неговото освобождаване да става с  6 от 12 гласа в надзорния съвет на LRT и гласуването да бъде анонимно, без да се изисква обосноваване на вота. Съветът на LRT е надзорен орган, състоящ се от 12 представители – четирима назначени от президента, четирима от парламента (двама от управляващите партии и двама от опозицията) и четирима от различни граждански организации. Това би означавало, че при единно гласуване на президентските и част от парламентарните представители, директорът може да бъде уволнен без подкрепата на членовете от гражданската квота. 

Предложенията са критикувани от журналисти, граждани и организации като политически мотивирани и създаващи условия за пряко влияние на управляващите върху обществената медия.

Какви са официалните позиции на протестиращите

Протестите в подкрепа на медийната свобода започват по инициатива на журналисти от обществената медия, подкрепени от медийни и граждански организации. Според протестиращите предложените промени за по-лесно отстраняване на генералния директор на LRT са противоконституционни и в разрез с европейското законодателство. Чрез тях се създават условия за политическо влияние в редакционната работа на обществената медия. Както LRT, така и Асоциацията на професионалните журналисти заявяват, че предложенията заплашват независимостта на обществената медия и свободата на медиите като цяло.

Официалните искания на протестиращите са за гаранции и принципи, които защитават медията от пряка политическа намеса. LRT изрично подчертава, че протестите не са в защита на сегашния директор или друга конкретна личност.

В друго изявление LRT предупреждава, че продължителните финансови ограничения могат да попречат на законово възложената ѝ роля като основен източник на информация при кризисни и извънредни ситуации в страната, включително способността ѝ да поддържа непрекъснато излъчване по време на извънредни събития.

ЕК и международни организации изразяват тревога

Европейската комисия изпраща писмо до литовските власти, в което иска информация  за начина на прилагане на предложенията. В него се изразява притеснение, че измененията може да не са в съответствие с член 5 от Европейския закон за свобода на медиите, който гласи, че процедурите за назначаване и уволняване на ръководството на обществените медии трябва да бъдат разработени така, че да гарантират тяхната независимост.

Съветът на Европа заявява, че предложенията „предизвикват загриженост по отношение на рисковете за независимостта и ефективното функциониране на обществената медия“. Организацията подчертава, че Литва е сред страните в ЕС с най-ниско публично финансиране за обществени медии като дял от БВП.

Европейският съюз за радио и телевизия предупреждава, че законодателните предложения за промяна на правилата за уволнение на генералния директор заплашват независимостта на обществените медии. Според организацията те може да противоречат на Европейския закон за свободата на медиите, като създават риск от политическа намеса и липса на прозрачна процедура.

Европейският център за свобода на пресата медиите и организацията Мedia Freedom Rapid Response, в координация с International Press Institute, призовават политическите партии да отхвърлят предложените изменения. Те съветват бъдещи дискусии да бъдат водени съвместно с журналисти и медийни професионалисти. 

Проверено

Не е вярно, че протестите в Литва от декември 2025 г. са насочени срещу Европейския съюз и негова намеса в медийната политика на страната. Протестите са реакция срещу опити на управляващите да въведат механизми за политически контрол върху обществените медии. ЕК и международни правозащитни организации като Съвета на Европа и Европейския съюз за радио и телевизия критикуват предложените мерки и призовават те да бъдат преразгледани. 

Материалът Протестите за медийната свобода в Литва не са насочени срещу ЕС е публикуван за пръв път на Factcheck.bg.

Разпространявайте, моля! Тази статия е последна възможна проверка за истинността на някои твърдения. factcheck/bg