Спорът между Харманли и Бисер за "Изворът на Белоногата" Гергана

През 1873 г. Петко Рачов Славейков за първи път публикува поемата „Изворът на Белоногата“. В предисловието авторът пише:
„Помежду Ибипча и Харманлий на пътя има една чешма, която се казва Акбалдър чешмеси, за нея живее в народа следующето предание…“
И започва поетичният разказ на Дядо Славейков:

[ad id=“225664″]
„Видиш ли долу в полето,
дет се мержеят, чернеят
дестина дървя върбови?
Там било село Бисерча
в стари години, отколе,
там се родила, живяла
мамина мила Гергана…“
В този край легендата за вграждането е жива в паметта на хората. Може би защото местните имат потребност да обяснят някои исторически събития. За да е здрав и траен един строеж народът вярвал, че трябва да даде жертва, да вгради млада жена или девойка сред каменните устои на градежа. Вариантите из цяла България са много и различни.

[ad id=“263680″]

В края на ХVI век по тези земи били предприети големи и невиждани за времето си строежи от местен ага, зет на султан Мурад III. Харманли бил център на неговия вакъф, подарен му от майката на султана. Агата построил в центъра на селцето Бисерча мост над река Улудере, „със свод като небесния“, както се казва в надписа му; един величествен керван-сарай; един хамам; една джамия; воденица… и на четири километра от някогашното Харманли – „Акбалдър чешмеси“, „Изворът на Белоногата“…

И до ден днешен остава неразрешен спорът между Харманли и село Бисер за мястото на „Герганината чешма“. Всяко от двете населени места има своя теория, както и свой извор, за който твърдят, че именно той е „Изворът на Белоногата“, останал в легендата.

[ad id=“236999″]

Ето как изглежда изворът край Харманли и „Герганата“, както я знаят хората в региона

Между Любимец и Харманли можем да видим чешмата на Гергана, съхранила в едно легенда и спомен, останала завинаги в поемата на Петко Рачов Славейков като „Изворът на Белоногата“.

А ето и кайнака (от турски ез. извор) до село Бисер