Исус в ракета, Богородица в капсула от червена светлина, цялото житие на Христос от рождението му до Второто пришествие, египетски светец в скафандър, най-много изображения на светици в християнски храм – това и още много интересни истории и легенди крие вкопаният храм в село Добърско.
Китното Добърско е малко планинско село, сгушено в южните поли на Рила, на 1 100 метра надморска височина. Отдалечено е на 70 километра от областния център Благоевград, на 17 от Банско и на 18 от Разлог.
В този невероятен край попаднах съвсем случайно, без предварителна справка с картата или от интернет. Трябвало е да го видя, това е. Единственото, което знаех беше, че там има стара църква, която заслужава да се посети.
Пред оградата на „Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат“ вече има множество, което кротко си чака реда, за да влезе вътре.
Чак не очаквах такъв наплив, но чинно запристъпвах от крак на крак. Пускаха по 15-ина човека, сградата е видимо малка и това предполагаше ограничаване на посетителите. Всички излизаха приведени под ниската вратичка, но лицата им изглеждаха озарени. Имало е защо.
Влязох. Един мъж дребен, посребрен, облечен в черен костюм ни приветства и започна да разказва. Оттам насетне не отчитах времето. Този човек накара всички присъстващи на лекцията му да се потопят в друг свят. Свят на мистика, на духовност, на история, на изкуство и най-вече – на българщина.
Никола Найденов, човекът, който беше наш гид, се оказа, че е кмет на Добърско. Няма такъв родолюбец! Той е събирал информация за църквата, за селото, за региона от много източници, библиотеки, от разкази на възрастни местни хора, стигнал е чак до Атон. Зашеметяваща личност! Благ, кротък, надарен с рядко красноречие, магнетичен.
През цялото време имах усещането, че този мъж ми прилича на някого. Не само на външен вид, по-скоро като енергия и излъчване. Знаете как става обикновено, изведнъж ти проблясва и правиш съпоставката. Но това беше някакво подсъзнателно чувство. На повърхността се лееше неговият глас и историите, които разказваше. Кожата ти настръхва от неговия магнетизъм и в един момент направих паралела между него и Чарли Чаплин. Ей така…
За пръв път в исторически документ селото се споменава в Рилската грамота на цар Иван Шишман от 1378 година, заедно с други села, дарени на Рилския манастир. Но местните предания свързват произхода му далеч преди това: тук са се заселили ослепени войници на Самуил след трагичната битка при близката Беласица (1014 г.). Според легендите те се насочват към Рилския манастир, но по пътя ги застига зима и се заселват в Недобърско, тъй като тук намерили облекчение от лечебната вода от аязмото в двора на църквата „Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат“. Тук създали прочутата Добърска школа за музика, за да помагат на слепи деца. Школата просъществувала до началото на XX век.
Никола Найденов потвърждава, че водата в храма е лековита, защото преди време и той страдал от проблеми в очите, но вече
няма никакви оплаквания.
Храмът „Свети Теодор Тирон и Теодор Стратилат“ е изграден като трикорабна базилика от камък и хоросан (на места и с тухли) през 1614 година от будни и заможни добърчани. Малък по размери и точно, както турците изисквали, външно не се отличавал от жилищните сгради. Наполовина в земята, без камбанария и купол, с малки прозорчета-мазгали, храмът приличал повече на малка непристъпна крепост. Но местните компенсирали това с вътрешната му богата украса и благолепие. Поразителните стенописи и автентична архитектура на храма го причисляват към най-ценните образци на българското изкуство. През 1973-1978 реставрират и почистват стенописите и обновяват храма. Днес църквата е сред културните паметници под защитата на ЮНЕСКО, но е отворена за посетители.
Сега идват интересните и причудливи места в разказа на кмета…
Георги Бельов, роден в Добърско, след 12 години събиране на информация, пише за един неизвестен факт в книгата си „Разкрити ли са всички тайни на село Добърско“. Той намира доказателства, че в тази среда през 902–903 г. в селището се появил монах-аскет, силно вярващ в Христовото учение, обаче неграмотен. Жителите го приютили, настанили го в училище – и с необикновената си памет, трудолюбие и желание да се научи на четмо и писмо той не само се ограмотил, но и продължил да се самоусъвършенства духовно. Това е бил монахът Иван, който по-късно остава завинаги в историята с името Рилски.
Георги Бельов предполага, че Иван Рилски създава силната си школа именно сред заможните, знаещи и можещи жители на Добърско. Монахът-аскет – след повече от 20 години служене на Бог, получава просветление точно тук и оттам насетне силата го прави светец, покровител на цялата българска държава.
Така може да се обясни силното излъчване, което струи от всеки камък на тази земя. Хората, наследили божествената сила на светеца, стават проводник на удивителна вълна от светлина и вяра, която се усеща наоколо. Само избери тя да влезе в теб и всичко ще се подреди. Остави се да бъдеш пречистен от нея.
Сградата на тази църква е най-старата запазена цяла църква от 1122 г. Стенописите са от 1614 г. Конструирана е като бойна кула. Използвани са бои, изработени от минерали и суровати от околностите, изцяло на природна основа. Светлината не е прониквала през малките прозорци и така цветовете са се запазили свежи и до днес.
Има стенописи, които не могат да се видят никъде другаде по света:
Исус в ракета, Богородица в капсула от червена светлина, цялото житие на Исус от рождението до Второто пришествие, египетски светец в скафандър, изображения на светици(най-много като брой, изографисани тук – на толкова малка площ), каквито не се срещат в много християнски храмове.
Битува мнение, че зографът е бил жена, продължава с изненадите за туристите Найденов.
В храма са събрани ликовете на повече от 30 светци, при положение, че в традиционните църкви има по 5-6.
Ликовете на поне 460 библейски и местни герои красят стените в черквата.
За първи път именно в „Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат“ в село Добърско, Свети Константин – Кирил Философ е нарисуван като светец. Това е уникално историческо откритие.
На пода в храма е сложена плоча с двуглав орел. В краката на птица са изобразени скиптър и жезъл – символ на светската и църковната власт.
Никола Найденов разказва, че плочата притежава силно енергийно поле, както и че всички икони имат лечебна сила.
Църквата няма камбанария на покрива, но има камбана, която е подарък от монасите на манастира Ватопед от Света гора, Атон през 1888 г.
Всичко това превръща храма в Добърско в един от най-ценните бисери в огърлицата на стоте национални туристически обекти.
През цялото време, докато ни запознаваше не само с храма, но и с историята на България, кметът закачаше децата, които бяха в групата. Както разказваше за някакъв удивителен факт, винаги се обръщаше към тях с думите: Знайте, че България е велика, гордейте се, че сте българи и предавайте на всички, които още не знаят това! В лекцията си намираше начин как да я направи съвременна и интересна за младите хора, обладани от света на технологиите и интернет.
Уникален човек и патриот!
