Икономическият ръст в България се задържа поради недостиг на работна сила и прекомерна административна намеса на пазара на труда.
Това е мнението на Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ), изразено и като позиция по проекта на Бюджет 2018.
[ad id=“255238″]
Според АИКБ реалният растеж на брутния вътрешен продукт (БВП) може да бъде и над 4.2%, но правителството трябва да насочи системни усилия за решаване на основния проблем на бизнеса, възпиращ увеличаването на производството и износа – липсата на квалифициран и производителен човешки ресурс.
Позицията на АИКБ по проекта на Бюджет 2018 е била обсъдена на проведено вчера заседания на Националния съвет на Асоциацията и в нея АИКБ отново заявява, че повишаването на равнището на заетостта (особено на нискоквалифицираните кадри) би могло да се насърчи, ако
- се пристъпи към бипартитно (без държавата) договаряне на минималната работна заплата по браншове,
- бъдат премахнати минималните осигурителни доходи (МОД),
- бъде премахнато доплащането за прослужено време (т.нар. “класове“).
[ad id=“225664″]
Отказът от административно определяне на МРЗ, МОД и на политика по доходите като цяло би осигурило възможност за допълнително нарастване на БВП, както и за включване в заетост на повече хора с ниска и без квалификация, се казва в позицията на АИКБ.
Друга важна тема, обсъждана на заседанието, са какви мерки да бъдат предприети в европейски и в национален план за насърчаване на малките и средни предприятия (МСП), които произвеждат 2/3 от БВП на страната и дават работа на 3/4 от заетите у нас.
Председателят на Асоциацията на индустриалния капитал Васил Велев подчерта, че малкият бизнес е по-уязвим, по-малко ефективен и често няма възможност да поддържа нужната администрация.
АИКБ има няколко предложения за осигуряването на по-добри условия за малките и средни предприятия (МСП):
– искане за промяна на дефиницията за МСП, на основа на която се решава дали компаниите имат достъп до финансиране от европейските фондове, до по-евтини кредити и редица административни облекчения;
– въвеждане на законово задължение – както в ЕС, така и в България, за спазване на принципите „мисли първо за малките“, „само веднъж“ и на мълчаливото съгласие;
– провеждане на тест за пригодност към нуждите на МСП на всички предлагани законодателни промени.
