Председателството на Европейския съюз е шанс България да се покаже като една европейска държава с древна история и цивилизация. След влизането ни в ЕС през 2007 г. съвсем логично беше България да стане и ротационен председател на Съвета на ЕС. Това е едно събитие, което не се е случвало досега в страната ни. В София ще се съберат представители на други 27 европейски държави. Като историк не съм очаквал някога, че можем да бъдем домакини на събитие от такъв ранг.
[ad id=“263680″]
Понякога заради някой дребен инцидент имиджът на България много бързо може да бъде развален. Надявам се, че през следващите шест месеца ние да успеем да го поправим и подобрим. Европейците трябва да разберат, че България заслужено е приета в тяхното семейство.
Западните Балкани не трябва да са в пакет
Задължително е да сме и реалисти и да не храним прекалено големи надежди свързани с европредседателството.
Също така не трябва да даваме и прекалено големи надежди на Западните Балкани и министър-председателят Бойко Борисов да не се увлича. Те са приоритет, но не трябва да ги събираме в един пакет, защото Западните Балкани са понятие възникнало в края на миналия век. Държавите в този регион са много различни. Трябва да си даваме ясно сметка, че те не могат да заместят икономиката на Великобритания, която ще напусне Евросъюза заради Брекзит. В никакъв случай не трябва безусловно да се приемат в ЕС страните от Западните Балкани. Това важи с особена сила за Сърбия, имайки предвид тяхното пренебрежително отношение към нас и факта, че продължават да не спазват правата на нашите сънародници от Западните покрайнини.
Борисов да внимава да не бъде употребен от Ердоган
Трябва да внимаваме и по отношение на Турция. Настроенията в Австрия, Германия, Холандия и други държави са твърдо против нейното приемане в ЕС. Ако премиерът Борисов играе ролята на посредник, при това неупълномощен от всички посредник, има опасност тези държави да ни покажат червен картон за еврозоната и Шенген. За съжаление онази кемалистка и светска Турция вече не съществува. Освен ислямизма там през последните години сила набира и неосманизмът. Да държим отворени очите си за тези предизвикателства.
[ad id=“218001″]
Свидетели бяхме на поредното при откриването на реставрираната Желязна църква „Свети Стефан“ в Истанбул на 7 януари, броени дни преди официалния старт на нашето европредседателство. Тогава президентът Реджеп Ердоган не пропусна да говори за османското минало, представяйки го като епоха на религиозна толерантност, чийто символ е храмът на цариградските българи. При днешното състояние на отношенията между Турция и Запада /САЩ и ЕС/, ние нямаме авторитета и силата да играем ролята на един „честен посредник“, както казва Ото фон Бисмарк на Берлинския конгрес. Съществува опасност България да бъде употребена от Ердоган и това да предизвика антибългарски настроения в другите страни.
Ако не равноправност, поне равнопоставеност
Очаквам, че нашето председателство ще се започни с нещо полезно. Хубаво би било да не се разширява кризата във взаимоотношенията между държавите-членки. Да се намери равновесието между бившите социалистически страни и Запада, защото ние все още оставаме разделени на Източна и Западна Европа. Създава се погрешното впечатление, че едва ли не, само ние източноевропейците се възползваме от членството, а забравяме, че богатият Запад се възползва от нашата работна ръка, нашите мозъци, нашия пазар и суровини.
[ad id=“236480″]
Надявам се, че след шест месеца, когато приключи председателството на София, ако не равноправност, да има повече чувство за равнопоставеност.
Анализът е направен специално за БГНЕС.
