„Ако“ на Ръдиърд Киплинг или стихотворението, пред което всички масони свеждат глава

Ако владееш се, когато всички,

           треперят, а наричат теб страхлив;

   Ако на своето сърце едничко

           се довериш, но бъдеш предпазлив;

   Ако изчакваш, без да се отчайваш;

                   наклеветен — не сееш клевети;

   или намразен — злоба не спотайваш;

           но… ни премъдър, ни пресвят си ти;

    

   Ако мечтаеш, без да си мечтател;

           ако си умен, без да си умник;

   Ако посрещаш Краха — зъл предател —

           еднакво със Триумфа — стар циник;

   Ако злодеи клетвата ти свята

           превърнат в клопка — и го понесеш,

   или пък видиш сринати нещата,

           градени с кръв — и почнеш нов градеж;

    

   Ако на куп пред себе си заложиш

           спечеленото, смело хвърлиш зар,

   изгубиш, и започнеш пак, и можеш

           да премълчиш за неуспеха стар;

   Ако заставиш мозък, нерви, длани-

           и изхабени — да ти служат пак,

   и крачиш, само с Волята останал,

           която им повтаря: „Влезте в крак!“

    

   Ако в тълпата Лорда в теб опазиш,

           в двореца — своя прост човешки смях;

   Ако зачиташ всеки, но не лазиш;

                   ако от враг и свой не те е страх;

   Ако запълниш хищната Минута

           с шейсет секунди спринт, поне веднъж;

   Светът е твой! Молбата ми е чута!

           И главно, сине мой — ще бъдеш Мъж!

Ръдиърд Киплинг

[ad id=“225664″]