В стари, прастари времена имало едно племе, което се наричало Любов, и всеки негов член също се наричал Любов. Една Любов била скромна и кротка, друга – яростна и ревнива, трета – силна и дълбока, много били в племето, всичките различни.
От племето Любов обичали да наблюдават хората, било им жал за тях. Хората безцелно блуждаели по света, правели грешки и не се учели от тях. Не умеели да се учат.
[ad id=“225664″]
Веднъж една мъдра Любов казала: „Да идем при хората и да ги научим да обичат и да живеят„. Идеята допаднала на останалите. И те тръгнали…
Оказало се обаче, че сърцата на хората вече се били заселили представители на много други племена. Вътре били Страхът, Подлостта, Гневът, Лъжата, Глупостта, Предателството, Съмнението, Отчаянието, кого ли нямало там.
Те отчаяно се борили да владеят човешкото сърце, но Любовта победила и помогнала на човека да изгони всички неприятни обитатели. Сега безграничната Любов властвала в човешкото сърце.
Но един ден мъдрата Любов се затъжила. Тя искала да тръгне да търси Щастието (нейния спътник от другото племе, което се наричало Щастие) и казала за това на човека. Той помълчал и отговорил:
„Как без теб ще успея да опазя сърцето си от узурпатори?“ Любовта се замислила и казала: „Ние ще построим в сърцето ти висока стена и на тайно място в нея ще направим врата. Когато намеря Щастието и се върна с него, ще си отворя с моя ключ. Дотогава никой не може да попадне в сърцето ти.„
Човекът се съгласил и помолил Любовта да се връща бързо. Любовта се страхувала, че човекът ще я забрави и затова оставила в сърцето му своята приятелка Тъга.
Любовта бродела по света, срещала свои съплеменници, които също търсели своето Щастие. По целия път Любовта била преследвана от изгонените от човешкото сърце Отчаяние, Съмнение и прочие чувства, те ходели по петите й и се опитвали да я сломят.
Веднъж, когато Отчаянието почти било завладяло Любовта, тя била на брега на океана. И тогава видяла Щастието. Веднага разбрала, че това е то. Седяло на пясъка, гледало залеза, любувало се на лъчите на захождащото слънце във водата и на преливащите се вълни. Любовта седнала до Щастието.
„Чаках те!“ – казало то …
Така се намерили и събрали Щастието и Любовта. Родили им се деца. Но враговете им не ги оставили на мира. Проклели целия им род със слепота. Това не пречело на Щастието, Любовта и децата им, защото те били заедно.
Но един ден Любовта се сетила, че оставила някъде там един човек с Тъга в сърцето, който я чака да се върне. Щастието и Любовта се хванали ръка за ръка и тръгнали да търсят човека.
Търсят го и днес…
Понякога измамници крадат ключа и в човешкото сърце се промъкват имитатори – Страст, Ревност, Желание да притежаваш другия на всяка цена.
Понякога Любовта и Щастието се натъкват на стената в човешкото сърце, но не могат да намерят вратата, нали са слепи…
Така че, ако ти се струва, че любовта те е забравила, спомни си тази притча. Може би в този момент Любовта и Щастието са пред стената на сърцето си, но не могат да намерят вратата. Помогни им. Ключ те си имат…
източник: dama.bg
