Бях на сватба. Булката ми даде букета си, тъй като бяхме около десет човека и нямаше други неомъжени дами. В интерес на истината беше много мило и ненатрапчиво и не съм си мислила, че ще се зарадвам на букета, но наистина се развълнувах. Скоро ще го пусна в река, както ти си казвала и знам от теб. Та… знае ли човек.
[ad id=“225664″]
Алена оговаря:
Странно е това, което разказваш. Булката няма как да подари букета си сама, дори и да си била само ти. Това, което е направила, е срещу законите на Кармата и Съдбата и е като заричане – дори и да не си с подходящия мъж – омъжи се! Въпреки че според теб поднасянето на букета е било ненатрапчиво и те е развълнувало, това не променя неговия смисъл. Съгласно законите на незримия свят действието е насилие над твоята воля. Ако нямаш все още до себе си подходящия партньор, с подаването на букета точно на теб булката те е зарекла да се омъжиш на всяка цена. Вълнението няма общо с жеста. Булката със сигурност не е имала лоши помисли, просто жестът е равен на заповед. В такива случаи е най-добре да не го подава на когото и да било, но явно никой не й е казал тази подробност.
[ad id=“236999″]
Ето защо те съветвам точно три месеца след сватбата да хвърлиш букета в река и да си пожелаеш отваряне на пътя и среща с любим човек, без да влагаш негативни емоции заради факта, че си го получила разпоредително.
