Снимка: Bloomberg |
Вниманието на света може да е насочено към заплахите на Русия към Украйна, но администрацията на американския президент Джо Байдън е изправена пред нещо много по-сериозно: засилващото се предизвикателство от Китай, Русия и опортюнисти като Иран и Северна Корея спрямо глобалния ред, който САЩ наследиха от олюляващата се Британска империя през 40-те години на миналия век.
Докато Владимир Путин затяга хватката си върху Беларус и засилва войната на нерви относно Украйна, Китай сигнализира подкрепата си за политиката на Русия в Украйна, изпрати рекорден брой бойни самолети през военната зона на Тайван, проведе съвместни военноморски учения с Русия близо до Япония и усили военноморското си присъствие между Япония и Тайван. Докато посланикът на Китай в САЩ предупреди за нарастваща опасност от война за Тайван, Джин Канронг, водещ китайски академичен кадър с широки контакти в Китайската комунистическа партия, прогнозира, че Китай ще извърши „въоръжено обединение“ с острова до 2027 г.
За някои това кресчендо от глобални кризи илюстрира прекомерното разширяване на американските интереси. Защо, питат те, всеки проблем чука на вратата на Америка? Защо не оставим света на мира и не насочим вниманието си към неотложните проблеми у дома? Това е привлекателна идея, но последния път, когато я опитахме, нещата не свършиха добре, пише Уолтър Расъл Мийд за Wall Street Journal.
През 20-те години на миналия век американците се надяваха, че отстояването на демократичните принципи, международното право и икономическото сътрудничество може да предотврати нова световна война. Не стана така. А след шока от Втората световна война и следвоенната враждебност на Сталин американските политици решиха, че изграждането на американизирана версия на старата британска световна система – глобален икономически ред, гарантиран от военната мощ на САЩ – е най-сигурният и евтин начин за защита на основните американски интереси.
Тази следвоенна система се оказа устойчива и ефективна, отблъсквайки съветското предизвикателство, осигурявайки интегрирането на постколониалните страни в разширяващата се световна икономика, предотвратявайки големи войни между великите сили в продължение на седем десетилетия и въвличайки Германия и Япония в системата като „отговорни заинтересовани страни” на световен ред, който някога са се опитвали да унищожат. След падането на Съветския съюз американските политици се надяваха да разширят тази система допълнително, като Русия и Китай се присъединят към Германия и Япония като основни стълбове на водения от Америка, но все пак международен, световен ред. В същото време американците се стремяха да усъвършенстват световния ред, който вече не бе изправен срещу враждебни комунистически съперници, с по-голям акцент върху човешките права, равенството на жените, насърчаването на демокрацията и такива транснационални въпроси като изменението на климата и миграцията.
