Андерс Целзиус
астроном, математик, физик, изобретател, (1701 – 1744)
Произход: родовото имение край Упсала, Швеция, благородническо, богато и интелектуално семейство на учени, професори и университетски преподаватели
Образование: университет в Упсала, където е и професор по астрономия
Интереси: математика, астрономия, физика, пише поезия и научно-популярна литература
Прочут с: основател на астрономическата обсерватория в Упсала, изобретател на Скала Целзий, свързана с измерването на температурата на водата, пръв изследва светлината на звездите
Знаете ли, че водата завира при нула градуса, а замръзва при сто? Е, знаете обратното, но то не е вярно – поне според оригиналната температурна скала, предложена през 1742 г. от шведския астроном, физик и математик Андерс Целзиус, познат като Целзий.
Целзий стига до идеята за скалата покрай метеорологични наблюдения. В статията „Наблюдение на два постоянни градуса на термометъра” той отбелязва две важни, научно коректни и от днешна гледна точка неща – че температурата за замръзване на водата не се влияе от географската ширина и атмосферното налягане, но за нейното завиране промяната на тези условия дава разлики.
Затова и поставя условието, че кипене при нула градуса означава процес, извършен при налягане от 1 атмосфера.
Скалата на Целзий е приета от Кралското научно общество, но година след смъртта му Карл Линей я обръща за по-голямо практическо удобство и тя добива днешния вид. Учените бързо свикват с нея, използват я повечето държави по света, в момента изключение правят само САЩ и Ямайка.
Три века хората наричат изобретението просто Шведския термометър или Шведската скала. Чак през 1948 г. Деветата генерална конференция по мерки и теглилки в Париж я преименува на „скала Целзий”. През 1954 г. е възприет модерният подход – вместо с точката на замръзване и кипене на водата, „градус Целзий” се определя като 1/273,16 част от температурната разлика между тройната точка на водата и абсолютната нула.
Андерс Целзиус е роден през 1701 г. край Упсала, в имението Hogen – „купчина”, „могила”. Така е на шведски, а на латински celsus пък означава „височина”, „могила”. Тоест, фамилията е от поколения назад и всъщност е латинизираното име на семейния чифлик. Тогава латинският все още не е изместен от френския като общ европейски език.
Семейство Целзий е силно свързано с науката. Баща му е професор по астрономия, а в университета в Упсала преподават и двамата му дядовци. Андерс има астролабии (вид античен астрономически уред – бел.ред.) за играчки и учи математически формули заедно с азбуката. На 17 записва юридически науки, но после сменя факултета и се захваща с астрономията.
Въпреки пробивите на Галилей, в началото на ХVІІІ век астрономите още се считат за „звездобройци” и „астролози”, тоест, трябва не само да наблюдават небесните тела, но и да търсят връзка със земните събития и как звездите им влияят.
Някои от тези теми съдържат истински научен заряд, други са чисто спекулативни. С това се обяснява и голямата активност в често несвързани с астрономията сфери, която Целзий поддържа през краткия си, но пълен с научни приключения живот.
На 29 години той издава първия си научен труд – „Нов метод за определяне на разстоянието от Земята до Слънцето”. Това е един от трите му най-големи приноса в науката – книгата включва идеята за пряката връзка между Северното сияние и промяната в магнитното поле на Земята.
С изследване на Северното сияние и ефектите от него Целзий се занимава от 15-годишен и има натрупан много материал. Това изследване му носи професорска титла и преподавателско място в родния университет.
Той иска да създаде в Упсала и астрономическа обсерватория с най-модерни прибори и за целта тръгва на „творческа командировка” из Европа. Целзий пряко участва в научния живот на континента – в Германия е издадена негова книга, а през 1736 г. участва в експедиция, организирана от Френската академия на науките. Тя доказва предположението на Нютон, че Земята не е кълбо, а овоид, сплескана на полюсите.
Успехът на експедицията е голям, Целзий издава „Наблюдения върху определянето на формата на Земята”. Респектиран е не само научният свят, но и шведските власти, които плащат за нова астрономическа обсерватория и през 1841 г. тя е открита.
Целзий веднага започва да описва и категоризира яркостта на някои звезди – първи опит да се измери интензитета на звездната светлина с нещо повече от човешко око. Въпреки недоброто здраве, той наблюдава слънчеви затъмнения и астрономически обекти, публикува и каталог за яркостта на над 300 звезди, като използва собствена фотометрична система. Само две години преди смъртта си публикува и идеята за температурната скала.
Целзий умира на 42 от тежка форма на туберкулоза. Погребан е като викинг, редом до дядо си Магнус Целзиус, в църквата на Гамла, близо до Упсала. Гамла е село, известно от древността като шведски религиозен център – една от резиденциите на бог Один.
