Големият руски танцьор, хореограф, филмов актьор, утвърден балетен предприемач и преподавател Андрей Босов пристигна в Стара Загора, за да започне своята работа с младата многонационална балетна трупа на Старозагорската опера върху постановката на балетния класически шедьовър „Спящата красавица“ от П. И. Чайковски.
Премиерата на спектакъла е на 29 април – Международния ден на танца.
Декорите на „Спящата красавица“ ще направи именитият български художник-сценограф Иван Токаджиев, а приказните костюми проектира Мария Блажева, за която това е втората постановка на „Спящата красавица“ /през 2004 година е автор на костюмите за постановката на Националния балет-София/.
Андрей Босов идва в Стара Загора по покана на примабалерината Силвия Томова – художествен ръководител на Балета на Старозагорската опера. Силвия Томова ще бъде и асистент-хореограф на новата постановка на „Спящата красавица“. Заедно със своя изтъкнат колега Андрей Босов – и двамата възпитаница на прословутата руска балетна академия „А. Я. Ваганова“, вече са избрали изпълнителите на главните роли. Работата в зала е интензивна, балетните артисти изцяло са погълнати от новото великолепно предизвикателство и са очаровани от работата си с големия руски артист. „Спящата красавица“ е четвъртото голямо класическо балетно заглавие, което влиза в репертоара на младата балетна трупа на Старозагорската опера.
Андрей Босов е роден през 1953 г. в Санкт Петербург. Възпитаник е на престижната балетна академия „А. Я. Ваганова“. Носител е на наградите от Конкурса за млади изпълнители, Санкт Петербург (1978) и за хореография на Всесъюзния конкурс, Москва, Русия (1984).
От 1972 г. се присъединява към балетната трупа на Мариинския (Киров) театър в родния си град. Специализираната критика оценява елегантността, чара и дълбоко осмислената му актьорска игра. Затова неслучайно легендарният Михаил Баришников, малко преди да напусне като невъзвращенец Съветския съюз, избира младия Босов да участва в балета „Блудният син“ през 1974 г.
В периода 1983-1988 г. Андрей Босов завършва „Хореография и балетно майсторство“ в Института „Луначарски“, Москва при Владимир Василиев (единственият носител на Голямата награда „Варна“ в историята на Варненския международен балетен конкурс) и Екатерина Максимова.
Успоредно с това преподава класически и дуетни танци в руската балетна академия „А. Я. Ваганова“. През 1987 г. създава трупа за камерен балет в Мариинския театър. Наред със собствените си постановки, проявява силен интерес и към други руски съвременни хореографи: Михаил Фокин, Леонид Якобсон. През 1987, 1990 и 1992 година реализира няколко големи турнета в САЩ. След последното от тях се пенсионира и остава да работи в Америка. Там в периода 1992 – 1995 г. е артистичен директор на „Центъра за изпълнителски изкуства“, Уотървил, щата Мейн. През 1996 – 2013 г. основава и ръководи като артистичен директор Балетен театър „Босов“, Питсфилд, щата Мейн.
От 2014 до 2019 г. е професор във Факултета по Хореография, Университет „Херцен“, Санкт Петербург. Доцент е и на Консерваторията в Санкт Петербург. От 2019 г. преподава и в Руската балетна академия „А. Я. Ваганова“ и Руската балетна академия „Ейфман“.
Реализирал е постановките „Маскарад“ от Вапиров, Зала „Октомври“, Санкт Петербург (1983), „Ромео и Жулиета“ от Чайковски, Зала „Октомври“, Санкт Петербург (1984), Балет „Киров“, Санкт Петербург (1991), Балетен театър в Бъркли, Мейн (2002), „Пет песни за Матилда Везендонк“ от Вагнер, Зала „Октомври“, Санкт Петербург (1985), Център за изпълнителски изкуства в Уестбрук (1992), „Болеро“ от Равел, Камерен балет „Киров“, Санкт Петербург (1986), Балетът в Портланд, Мейн (1993), Балетен театър в Бъркли, Мейн (1998), „Картини от една изложба“ от Мусоргски, Камерен балет „Киров“, Санкт Петербург (1987), Балетът в Портланд, Мейн (1994), „Нощ на голия връх“ от Мусоргски, Опера „Киров“, Санкт Петербург (1990), „Снежна буря“ от Свиридов, Балет „Киров“, Санкт Петербург“ (1991), „Закачливи частушки“ от Шчедрин и Шостакович Център за изпълнителски изкуства в Уестбрук, Мейн (1992), „История на войника“ от Стравински, Музикалното общество в Мейн, Мейн (1993), „Четирите годишни времена“ от Вивалди, Център за изпълнителски изкуства в Уестбрук, Мейн (1994), „Лешникотрошачката“ от Чайковски, Център за изпълнителски изкуства в Уестбрук, Мейн (1995).
Най-много постановки е реализирал в Балетния театър в Бъркли, Мейн: „Кармина Бурана“ от Орф (1996), „Класическа симфония“ от Прокофиев (1996), „Робинзон“ (1997), „Няколко бални танца“ от Дюпре (1996), „Пепеляшка“ от Прокофиев (1997), “Циркът” по Шостакович (1998), „Този див, див запад“ от Копланд (1999), „Молитва“ от Пeрт (2000), „Копелия“ от Делиб (2000), „Алиса в страната на чудесата“ от Росини, Верди, Балетен театър в Бъркли, Мейн (2001), „Дон Кихот“ от Минкус (2002), „Моят приятел Шопен“ от Шопен (2003), „Корсар“ от Адам, Делиб, Дриго (2003), „Унгарски танци“ от Брамс, Дворжак (2004), „Шехерезада“ от Римски-Корсаков (2005), „Червените обувки“ от Офенбах, Понкиели (2007).
„Американските преподаватели се грижат за стилистичните особености на различните училища: Чекетти, Ваганова, Баланчин“, споделя Босов. – Опитвам се да дам на учениците универсално образование, така че да могат да работят във всеки театър. Работя с тях върху големи класически балети, „Корсар”, „Спящата красавица”. Подготвям ги и за изпълнението на моите спектакли, всяка година пускаме 4-5 нови програми, затова моето училище се нарича БАЛЕТЕН ТЕАТЪР. “
Неговите ученици се отличават с безупречен стил на изпълнение (независимо от степента на талант на всеки от тях).
