Снимка: EPA/JALIL REZAYEE |
Докато талибаните напредват бързо в цял Афганистан, дизайнерката Марзия Хафизи е разтревожена за оцеляването на модния й бизнес и придобивките на жените, постигнати през последните 20 години, пише Шади Хан Саиф от Фондация „Томсън Ройтерс“, цитирана от БТА.
През 2018 г. 29-годишната Хафизи е отворила магазина си за дрехи „Лора“ в столицата Кабул, осъществявайки отдавнашната си мечта да стане бизнесдама в нейната консервативна доминирана от мъже родина – немислим подвиг по време на управлението на талибаните от 1996 до 2001 г.
„Ако талибаните се върнат на власт и наложат своя стар мракобесен начин на мислене, може да бъда принудена да се махна“, каза Хафизи, надвиквайки шума на въртящите се машини, докато мъже и жени шивачи кроят, шият и гладят последните й модели.
„Всичките ми приятели и роднини ме съветват да спра работа и да напусна страната, (но) решимостта ми да насърчавам бизнеса на жените, да създавам работни места за тях и да видя как Афганистан става сомостоятелен, ме задържа тук и ме кара да се боря за оцеляване“.
Талибаните наложиха строго тълкуване на ислямския закон, който включва публично бичуване, бой с пръчка и пребиване с камъни, докато не бяха изгонени от американските бомбардировки, последвали нападенията на 11 септември 2001 г. в САЩ.
Докато чуждестранните сили начело със САЩ завършват изтеглянето си, талибаните бързо завладяха нови територии, което засили страховете на жените за отмяна на правата им – от образование и работа извън къщи до свобода на придвижване.
По време на талибанското управление жените бяха задължени да покриват тялото и лицето си с бурка и им беше забранено да ходят на училище, да работят и да излизат от дома си без мъж роднина.
Бунтовниците казват, че са се променили и че ислямът дава на жените права в бизнеса, работата, наследяването и образованието, но са разкрили малко подробности. Казват само, че това ще бъде решавано в съответствие с ислямския шериат, което подхранва скептицизма на много жени.
Правителството се е зарекло да не прави компромиси с правата на жените в замяна на мир, но преговорите между талибаните и афганистанските политици не успяха да постигнат напредък.
Анализатори от американския Съвет за национално разузнаване предрекоха загуби за жените, дори без победа на талибаните, отдавайки скорошните придобивки на жените по-скоро на външен натиск, а не на вътрешна подкрепа.
Фавзия Куфи е една от малцината преговарящи жени в мирните преговори между афганистанските политици – които са се зарекли да не излагат на риск правата на жените – и талибаните.
„С противодействието, което жените в Афганистан оказват, няма да се върнем в изходно положение“, каза Куфи, която е оцеляла в два опита за убийство.
„Ще направим всичко възможно, за да запазим присъствието на жените в обществото и в политическия и социалния живот…няма да се върнем в мрачното минало“.
Убийте ме или ме оставете да работя
През последните две десетилетия жените са направили значителни крачки, като е нараснал броят на завършилите образованието си и работещите в преди това мъжки бастиони, включително в политиката, медиите, правораздаването, хотелиерството и информационните технологии.
В градове като Кабул, Херат и Мазари Шариф може да се видят млади жени, които работят свободно, говорят по смартфон, носят западно облекло и общуват с мъже в кафенета и молове.
Президентът Ашраф Гани е назначил жени за заместник-губернатори във всички провинции и им е дал министерски роли. Благодарение на квотен принцип 27 процента от депутатите в долната камара на парламента са жени – надхвърляйки средно 25-те на сто в световен мащаб, според Интерпарламентарния съюз (една от най-старите международни институции с политически характер, бел. прев.).
Близо 60 хил. жени имат собствен бизнес, основно в Кабул, включително ресторанти, козметични салони и магазини за произведения на занаяти, според Афгнистанската женска търговска и промишлена камара. Тези, които говориха с „Томсън Ройтерс“, казаха, че са стигнали твърде далеч, за да им бъдат отнети постиженията.
„Каквито и да са обстоятелствата, няма да се откажа от работата си“, каза 28-годишната Нилофар Аюби, която ръководи фирмата за вътрешен дизайн „Завивките на Мария“, популярна сред елита в Кабул.
„Ако талибаните дойдат (на власт), те ще трябва или да ме убият, или да ме оставят да продължа да работя“, казва тя.
В селските райони, където командват консервативни фамилии и радикални ислямисти, повечето жени още носят бурки и напускат дома си само за да отидат в болница или на гости при роднини, а малките момичетата продължават да бъдат продавани за булки на по-възрастни мъже.
„Има още толкова много, което трябва да се направи, за да се разпрострат основополагащите права на здравеопазване и образование до жените в селските райони, не само в районите под талибански контрол, а и във всички отдалечени градчета и села“, каза Незам Удин – ръководител на организацията „Мир и човешки права“. „Хората все още изостават много по отношение на развитието, услугите, дори в сравнение с Кабул, да не говорим за стандартите на държавите в региона“.
23-годишната Масума Джафари, която продава бижута и козметика в Кабул, каза, че е наясно с цената, която жените ще трябва да платят, ако бунтовниците завземат националната власт.
„Аз съм от Гор, където в миналото много жени бяха убити с камъни от талибаните. Но погледнете ме сега, аз съм символ на противопоставянето“, каза Джафари, говорейки за западна провинция, където миналия месец талибаните принудиха афганистанските войски да се оттеглят.
„Надяваме се и се молим на Аллах мракобесната ера на талибаните никога да не се върне“, каза Джафари, докато намества покривалото на главата си.
(БТА)
