Тази реплика на учител преди мнооого години, когато бяхме ученици, ни докарваше такъв стрес (въпреки, че тогава точно тази дума не се употребяваше), че главите се изпразваха от съдържание, а ръцете моментално се изпотяваха от напрежение. Тази култова фраза беше знак за мълниеносна проверка на знанията… ако ги имаше. То обикновено се притеснява този, който нещо поназнайва, ама и е наясно, колко много е пропуснал.
[ad id=“225664″]
Празният двоен лист, откъснат от средата на някоя тетрадка, е символ на скорострелна контролна и волтовата дъга е слаба да опише удара върху ранимата детска душа. Но преди да стигне до душата, първо ти се обръщат всички вътрешности и ужасът те обсебва.
Понякога в коридорите се питахме какво е правила учителката в дадения час и се предупреждавахме от съседните класове, но се случваше „мъчителката“ да получи светкавично прозрение само в нашия клас, вероятно за да не проверява писмените работи на целия випуск. Тогава другите злорадстваха, че на тях им се е разминало. Този път.
[ad id=“218001″]
Зададената тема винаги сякаш падаше някъде от небето и в първия момент се чуваше шушукане от всички редици, че никой нищо не знае. По-окумуш отличниците, след кратко съсредоточаване, се залавяха да пишат, а слабите ученици продължаваха да въртят очи, да гризат химикалките и да чакат часът по-бързо да свърши, че да ги оттърве от агонията учителката да ги подканва постоянно.
След събиране на листовете аудиенцията за проверка на написаното се развихряше с пълна скорост. Ако контролната беше по математика, сравнявахме отговорите, по другите предмети разискванията имаха по-слаб отблясък.
[ad id=“218548″]
Единствените така наречени сега „писмени изпитвания“ бяха регламентираните контролни и класни, проверка на домашните и тези „А сега извадете по един двоен лист.“ Повече се потяхме прави до чина или директно до черната дъска, а приятелите ни от класа се чудеха какъв буфо спектакъл да изпълнят, за да ни подскажат. Детски, ученически хитринки.
