Снимка: EPA/Adam Schultz / The White House / |
Кризисният телефонен разговор между президента на САЩ Джо Байдън и руския президент Владимир Путин продължи точно 50 минути. Високопоставен служител от администрацията на Белия дом каза, че става дума за „сериозен и съдържателен“ разговор.
Байдън, който прие обаждането в частната си резиденция в Делауеър, имаше предимство във времето: при него беше едва следобед, докато в Москва вече наближаваше полунощ. Но Путин трябваше да се примири с това – в края на краищата Кремъл беше поискал телефонния разговор, а Белият дом определи рамката.
Но американската страна също е много заинтересована от подобни разговори. Правителството на САЩ все пак се надява да разсее кризата по руската граница с Украйна. Междувременно Русия бе изпратила там 100 000 войници въпреки многобройните предупреждения от страна на Запада.
Заедно с Европейския съюз САЩ подготвиха строги санкции, макар че икономическите наказателни мерки не промениха факта, че Русия окупира Крим от 2014 г. в нарушение на международното право.
Сега президентът на САЩ трябва да влезе в ролята на решителен посредник, ако иска да предотврати нова ескалация. Във Вашингтон обаче са скептични по отношение на това доколко може да се вярва на Путин. След последната видеоконферентна връзка между Байдън и Путин, която се състоя преди три седмици, от гледна точка на Белия дом не се е случило почти нищо. „Ние сме в постоянна криза с Русия“, каза американският служител, цитиран от DPA.
Путин: санкциите биха били „голяма грешка“
Байдън е готов за „дипломатически път напред“, но ще „реагира решително“, ако Русия се опита да нахлуе, заявиха от Белия дом. По-конкретно администрацията на САЩ заплашва със „сериозни разходи и последствия“ под формата на строги санкции и „допълнително възпиране от страна на НАТО“. Наред с другото, САЩ обмислят да изпратят военни съветници и оборудване в Украйна.
Според изявлението на Кремъл Путин се е противопоставил категорично на това по време на телефонния разговор: Всяка форма на санкции би била „голяма грешка“ и би довела до „разпадане на отношенията между двете страни“, е съобщил той.
Вашингтон се отнася много сериозно към събитията по украинската граница и от месеци предупреждава, че Русия може да нахлуе в съседната страна. Украйна е важен стратегически съюзник на САЩ и това е още една причина администрацията на Байдън да продължи да оказва натиск върху Москва.
В крайна сметка, според Белия дом, Москва е показала, че е отворена за „прагматични решения чрез дипломация“ и иска да продължи преговорите. За 10 януари в Женева е планирана среща на висши американски и руски дипломати. След това ще се проведе среща на НАТО и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), последвана от среща между Русия и НАТО на 12 януари и по-голяма конференция с участието на Москва, Вашингтон и страните от ЕС.
Спорът за „Северен поток 2“ не е приключил – Германия е под натиск
Колкото повече време минава, толкова повече се увеличават съмненията относно волята на Путин да деескалира напрежението. Досега единството на Запада не е довело до конкретни резултати; вместо това Русия умишлено провокира западните държави. Например Путин настоява Украйна никога да не се присъединява към НАТО и западният военен съюз да прекрати всички дейности в Украйна и Източна Европа. Това са думи, които повече напомнят на изнудване, отколкото на дипломатически преговори.
Основният проблем на Байдън е, че трябва да балансира между различни интереси: пряката военна намеса не е опция за САЩ, със сигурност не и след 20-годишната война в Афганистан. От друга страна, Украйна настоява за западна защита. В същото време Вашингтон не иска да застрашава отношенията си с ЕС, особено с Германия.
През първата година от мандата на Байдън тези отношения многократно бяха подложени на изпитание. В четвъртък Белият дом подчерта, че е в „ежедневен контакт“ с трансатлантическите партньори. След телефонния разговор Белият дом изпрати на лидерите на ЕС резюме от разговора, касаещ Украйна.
Различните интереси се сблъскват и в конфликта около спорния германско-руски газопровод „Северен поток 2“. Спорът деескалира за кратко, когато през лятото правителството на САЩ блокира санкциите срещу Германия, а тогавашният канцлер Ангела Меркел постигна споразумение с Байдън.
Вашингтон е недоволен, че Русия може да продължи да провокира, а в лицето на „Северен поток 2″ ще разполага с мощно средство за оказване на натиск върху енергийните доставки. Проектът на стойност 11 млрд. евро е почти готов за експлоатация, но енергийната криза в Европа и засилването на руската активност накараха САЩ да бъдат нащрек.
„Разглеждаме газопровода като руски геополитически проект, който подкопава енергийната сигурност и националната сигурност на евроатлантическата общност“, подчерта неотдавна Карън Донфрид, заместник-държавен секретар за Европа в Държавния департамент на САЩ.
Досега Байдън твърдеше, че не би наложил санкции на ключов партньор като Германия, но той е подложен на огромен политически натиск. Още през януари Сенатът на САЩ иска Конгресът да гласува евентуални нови санкции срещу „Северен поток 2“ и да ограничи възможността на Байдън да наложи вето.
