ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Септември” брой 41, 1990 г.
Проверка по читателски сигнал
БЕЗ ГАРАНЦИИ
Почти преди година, колективната фирма „Текон” – Стара Загора (за проектантски услуги), сключва трудов договор с Йовка Карбанова, която работи според условията на Кодекса на труда като конструкторка във фирмата. Договорът подписан от учредителите на фирмата Маргарита Несторова и Михаил Колев, има четири клаузи, определящи задълженията на едната и на другата страна. Предвижда се фирмата да осигурява определено месечно възнаграждение на Й. Карбанова, да изплаща определения данък „Обществено осигуряване”, а Й. Карбанова да работи според условията на Кодекса на труда и да участвува солидарно в печалбите и загубите на фирмата.
Според договора – всичко е от хубаво по-хубаво. Но за съжаление договорът си остава само един лист хартия. Между другото, подобен договор фирмата сключва и с още няколко момичета, които използува като конструктори и чертожнички при проектирането на селскостопански обекти. И с които постъпва така, както постъпва и с нашата читателка. Ето какво разказва тя:
-Ние смятахме, че след като сме подписали договор, всички точки от него са задължителни и за нас, и за фирмата. Тоест смятахме (и продължаваме да смятаме), че наистина трябва да участвуваме солидарно в печалбите на фирмата. Но когато поставихме въпроса, нещата взеха неочакван обрат. Предложиха ни да променим договора. Да подпишем – със задна дата – друг договор, в който липсва клаузата за участие в печалбата. Отказахме, защото вече бяхме подписали някакъв договор. В резултат – връчиха ни предизвестие, че трябва да напуснем от 5 януари. Не ни платиха заплата за последния месец, не ни заплатиха детските надбавки. Сега се опитваме да решим спора по съдебен ред. Но и там нещата замряха – никой в Районния съд не знае кога ще дойде ред на нашата жалба. Какво да направим?
Трудно е да се отговори на Йовка Карбанова. Както казват специалистите – няма прецедент. Довчера в България частни фирми не съществуваха. В този случай момичетата, оказали се „извън борда” на фирмата, не членуват в никакъв синдикат и на практика няма кой да отстоява правата им пред ръководството на фирмата. А какви права имат те? Ако потърсим в трудовото законодателство, няма да открием нищо. Частните фирми са рожба на времето, но сякаш на извън него – движат се по укази и постановления. Кодексът на труда явно е остарял и се налага да бъде променен и допълнен – животът го изисква. Както и подобни случаи.
Спорният въпрос е ще участвуват ли всички, както е записано в договора, в разпределението на печалбата. На собствениците на фирмата не се иска това да стане. Последният хонорар, изплатен на фирмата, е в размер на 23 хиляди лева. Това е минималната печалба, вероятно фирмата е реализирала и друга, вероятно след приключването на годината са останали като печалба и други средства. Това би могло да се установи лесно и със съдействието на съответните служби в ОбНС.
-Ние – обяснява Михаил Колев, единият от учредителите на фирмата, – сгрешихме, че подписахме точно такъв договор, който дава право на всички да имат претенции върху печалбата. Ние нямахме това предвид. Ето защо впоследствие предложихме да бъде подписан друг договор, но това не стана. Сега ли? Ами ще трябва да изплатим полагаемата част от печалбата на момичетата. Сами сме си виновни…
Когато се заговори за частни фирми, питах мои познати как си представят това и каква ще бъде разликата между частните и държавните. „А бе, казаха ми, нали знаеш какво беше. Все гледат да те излъжат, че ти плащат. Ние пък – да излъжем, че работим… Частната фирма не може да си позволи такова нещо. Там шега няма.” Оказва се, че промяната не идва лесно и най-малко зависи от етикета на фирмата. Проблемът е другаде. Проблемът е там, че трябва да се промени отношението ни към труда, към хората, които се трудят, към това, което вършат. След това идва отношението ни към пазара. Може (като частни бизнесмени) да ни води печалбата и финансовият интерес, но нека това да си е наш проблем. Никой не ни дава право да го вършим за сметка на други хора, с които сме подписали договор.
Проблем е също така какви договори се съставят между частните фирми и работниците. Ето къде трябва да се намесят синдикатите. Още преди да бъде подписан договорът, някой трябва да следи залегнали ли са в него клаузи за правата на работниците. И после да следи как се спазват тези клаузи. А то излиза, че който те назначава, той ти става господар. Ако не си съгласен – напусни, други ще дойдат. Както си беше всъщност. Но както не трябва да бъде… Проектантската фирма „Текон” продължава работа. С други хора. Въпреки уверенията на Михаил Колев, фирмата не се е издължила на предишните си работници. Дали чакат превода или чакат намесата на Районния съд? Интересно обаче какви гаранции дава „Текон” на новите си работници, че и те няма да изпаднат в подобна ситуация.
Лъчезар ЛАЗАРОВ
