Снимка: Krisztian Bocsi/Bloomberg |
Лорена Йонас се посветила през последните осем години на битка срещу увеличаването на наемите от собствениците в модерния ѝ квартал в Берлин. Последната ѝ битка обаче може да засегне не само съседите ѝ, а стотици хиляди наематели в града, пише Financial Times.
Йонас участва в радикална кампания, призоваваща властите в Берлин да изземат около 240 хил. имота от най-големите търгувани на борсата собственици на жилища в Германия, като ги обвинява, че изтласкват дългогодишните жители с по-ниски доходи заради лоша поддръжка и завишени наеми.
След като събра над 350 хил. подписа, тяхното предложение, насочено към корпоративни собственици с по над 3 хил. апартамента, ще бъде гласувано на местен референдум през септември. Допитвания показват, че близо половината берлинчани подкрепят изземването на имотите, което би принудило компаниите да продадат имотите си на градските власти на „справедлива“ цена.
„Какво означава това, че апартаментът ми сега е стока на фондовия пазар, където целта е да се извлече възможно най-голяма печалба за акционерите?“, пита Йонас, която живее в имот в квартал „Кройцберг“, притежаван от най-голямата листната на борсата имотна компания в Берлин Deutsche Wohnen – основната мишена на кампанията. „Тези въпроси сега отекват в Берлин и в други градове“, допълва тя.
Макар и все още малки в сравнение с големите търгувани на борсата американски компании в жилищния сектор, корпоративните собственици на имоти като DW се увеличават в Европа в момент, когато най-големите инвеститори в имоти в света преследват стабилни приходи, които бизнесът с имоти под наем може да осигури.
В резултат на това пазарната капитализация на листнатите компании в жилищния сектор в Европа е нараснала от 3,5 млрд. евро през 2006 г. до близо 85 млрд. евро в края на юли тази година, сочат данни на European Public Real Estate Association.
Над половината от германците живеят в имоти под наем, като по този показател са на второ място сред страните от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Това се случва на фона на ръста на цените на жилищата в света, който прави притежаването на жилище по-недостъпно и редиците на наемателите набъбват и в други страни. В ЕС близо една четвърт от домакинствата са живели в жилища под наем, отдавани на пазарни цени, през 2019 г., сочат данни на европейската статистическа служба Евростат.
„Ако не намерим някакъв механизъм за продължаване на прехвърлянето на имоти от собственици към наематели (чрез жилищна собственост)…, ще получим по-неравно общество, разделено между хора с жилищно имущество и хора без жилищно имущество“, коментира Йоланд Барнс, преподавател в Bartlett Real Estate Institute към University College London.
Малко градове до момента са предложили толкова радикални мерки като референдума в Берлин през септември. Но мнозина са изправени пред сходни проблеми – компании и предприемачи изкупуват и ремонтират стари имоти, след това ги продават на по-висока цена.
Берлин се превръща в привлекателна инвестиция. Наемите на съществуващи жилища скочиха с 43% през последните пет години, което прави града все по-недостъпен за 86-те процента от берлинчани, които живеят под наем.
Близо 125 хил. жилища в града са били превърнати в имоти, обитавани от собственици, между 2011 и 2020 г., сочат публикувани през последно време данни на Сената в Берлин. Миналата година е била най-активната до момента – 19 310 жилища са изчезнали от наемния пазар.
Инициативата за изземването на имоти се основава на чл. 15 от германската Конституция, според който „земята, природните ресурси и средствата за производство“ може да бъдат изземвани за публична собственост срещу компенсация. Той не е изпробван на практика никога досега.
Предложението ще бъде прието, ако най-малко една четвърт от избирателите, имащи право на глас, се включат в референдума и то получи подкрепа от мнозинството избиратели. Но дори активистите да спечелят, Сенатът е обвързан да предприеме действия само политически, не и законово. А тъй като клаузата не е изпробвана, това ще предизвика разгорещен дебат за конституционността ѝ.
Критиците твърдят, че изземването е разделящо, икономически безсмислено и потенциално незаконно.
Тобиас Ньофер, председател на борда на директорите на Архитектурната и инженерна асоциация в Берлин-Бранденбург, казва, че градът е разделен от идея, която той определя като „политически екстремизъм. Но допълва, че Берлин се нуждае от по-строги регулации срещу спекулациите, като отбелязва, че много сгради са били купени от богати инвеститори, след което са оставени празни.
„Нуждаем се от дискусии как да се отнасяме към публичната земя, дали просто да я продаваме на кандидата, предложил най-висока цена? Защото можем да се окажем с празен и много скъп вътрешен град“, допълва Ньофер.
Deutsche Wohnen заяви, че инициативата е контрапродуктивна. „Средства и ресурси ще бъдат ангажирани за изплащане на компенсация десетилетия наред и така ще бъдат изгубени за строителството на толкова необходимите жилища“, съобщи компанията. Нейните наемни цени спазват регулациите в града, а 82% от анкетирани наематели са доволни, допълни тя.
Градските власти смятат, че компенсациите за собствениците на имоти ще струват около 36 млрд. евро. Активистите са на мнение, че сума между 8 и 18 млрд. евро ще бъде справедлива.
Йоана Кусяк, урбано-социолог от Кеймбриджкия университет, която е и жител на Берлин и защитник на инициативата за изземване на имоти, я нарича „уникална конфронтация“. „Това е експроприиране на финансови корпорации в голям мащаб. Никой не го е правил досега“, отбелязва Кусяк.
Тя твърди, че изземването може да стимулира икономиката чрез използването на наемите за финансиране на строителството на още апартаменти. „Ние сме за използването на приходите от наеми за изграждането на още жилища, вместо използването им за увеличаване на богатството на акционерите“, казва Кусяк.
Растящ сектор на имотите под наем може да създаде дългосрочно финансово бреме за правителствата под формата на субсидии за социални жилища за пенсионери, които не са успели да навлязат на имотния пазар, предупреждава Барнс.
Искането за изземване на имоти поставя Берлин не за първи път на челно място в борбата в Европа за овладяване на разходите за наеми в градовете. Миналата година градът опита да наложи таван върху наемите, но германският Конституционен съд го отмени неотдавна, заявявайки, че подобни правомощия има само федералното правителство.
Критици осмяха опита, наричайки го икономически разрушителен провал, но той предизвика движение на национално равнище за федерален таван върху наемите. А някои активисти твърдят, че разглеждането на жилищните разходи в чисто икономически изражения пропуска фундаментален момент.
„Жилищата не са лукс. Те трябва да са човешко право като достъпа до питейна вода, образование и здравеопазване“, казва Кристиан, организатор в Съюза на наемателите в Берлин, който не иска да разкрие фамилията си заради правни битки със собственици на имоти.
