В чест на 24 май – Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост, и предстоящата си 160-годишнина, старозагорската читалищна библиотека „Родина“ издаде 205-годишна книга за Хилендарския манастир, чието единствено копие в България се пази във фонда на библиотеката.
Ценното осъвременено издание излиза с финансовата подкрепа на Община Стара Загора и с клеймото на издателство „Ивис” Велико Търново. То ще бъде представено на 23 май от 17:30 часа в Регионален исторически музей.
Съставителството, редакцията и предговорът са дело на академик Иван Радев от ВТУ „Св.св. Кирил и Методий”. Фототипното издание е придружено и с осъвременен текст от Ния Радева. Уникалният екземпляр е най-старата възрожденска книга, която пази библиотека „Родина”, а пълното ѝ име е: „Краткое описание святия и преславния Лаври царския Хиландара Святой горе Атонской сущия”, издадена в Будим (днес Будапеща) през 1814 г.
Книгата е написана и издадена „ради сербов и болгаров“ по искане и настояване на проигумена на манастира Кирил Михайлович, родом „от предели Филипополския“. Спомоществовател в разходите е бил Мелетий Никшич, бивш архимандрит Студеничкий и настоящ Фенечкий. Книгата е на църковно-славянски език и представлява превъзходен пътеводител за Хилендарския манастир. 50 години по-късно в същата обител, отново от хилендарски проигумен, е написана и История славяноболгарская. Самият Хилендарски манастир в този период от време е считан за български, поради незначителния брой другоезични монаси – сърби и руснаци.
До откриването ѝ във фонда на „Родина” тази книга не фигурира в българската библиография. Второто известно копие се съхранява в Мюнхен.
Днес, почти 160 години след основаването ѝ, в библиотека „Родина” българските възрожденски книги наброяват 310 екземпляра на 239 заглавия.
Този фонд е каталогизиран и включен в електронната база данни на библиотеката. Преди 10 години, за своята 150-годишнина, библиотеката издаде общ своден каталог на възрожденските издания в Стара Загора, който включва фондовете на библиотека „Родина“, библиотека „Захарий Княжески“, библиотеките на Старозагорска митрополия и Исторически музей. Заглавията в него са 380, а 154 от тях сe пазят единствено в библиотека „Родина”.
Електронният вариант на каталога е достъпен и чрез страницата в интернет на библиотека „Родина“: www.rodina-bg.org/bvk/
***
Летоброенето на библиотека „Родина“ започва от 25 март 1860 г. с 51 тома книги, колкото е имало Светиниколското училище, и с даренията на първите читалищни дейци. Както е записано в документите от онова време, библиотеката е създадена с цел „да се спомага и подтика напред книжовното образование между съотечествениците ни“, тя съдържа „разни исторически, нравствени, филологически и др. от различни съдържания книги, достъпни за всички граждани“.
Както във всички читалища, основани през епохата на Възраждането, библиотечният фонд на Старозагорското читалище се образува от щедрите дарители на книги и парични средства. Известни са ни имената на Тодор Шишков, който дарява 78 книги, и Д. Цонков – 130 книги.
Само за едно десетилетие след създаването на библиотеката книжният фонд достига до внушителната за онези години цифра – 15 000 тома различна литература на български, руски и западноевропейски езици за население от 25 000 души.
Проследявайки историческото развитие на Стара Загора през Възраждането, се убеждаваме, че тя е един от най-будните културно-просветни центрове в страната.
За жалост, съдбата й е уникална също така и в получаването на съдбовни удари. Разтърсващ е денят, когато огнените езици на горящия град стопяват читалищната библиотека, личната библиотека и ръкописите на Петко Славейков, многобройните лични библиотеки на ученолюбиви старозагорци. Дядо Славейков изплаква: „Отиде, всичко отиде – и хората, и покъщнината…, и моите книги“.
За пореден път в своята история градът е унищожен до основи. Пламъците на пожарите поглъщат църкви и сгради, прочути със строеж и украса. Огънят отнема завинаги едно от най-ценните богатства – книжовните сбирки.
След Освобождението в Стара Загора година след година се възвръща и културният живот. Възстановяват се църквите, разчистват се пепелищата за строеж на нови училища, възобновява дейността си и Читалището. Но нищо не може да възвърне стотиците изгорели старопечатни и възрожденски книги – те са загубени безвъзвратно.
